Проф. д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик

Потомка на стар, просветен и родолюбив род, Елисавета Карамихайлова се ражда и израства в семейство, чийто корени са от Шумен – град с богата духовна и материална култура. Карамихайлови са били голям и известен род в града, произхождащ от Яни Карагьозлу – търговец. На улица „Цар Освободител” се е намирал ханът с гостилницата и бакалницата на сина му Кара Михаил Янев, виден търговец-бакалин, починал на 8 април 1892 г. Жени се за будната и енергична Жеча Иванова хаджи Ласкова, родена през 1846 г. и починала на 9 октомври 1910 г. в Шумен, според регистрите на църквата „Св. Възнесение”. Тя е петото от седемте деца на Иван хаджи Ласков от болградски произход, по професия кожухар.

Кара Михаил и Жеча Карамихайлови имат четири деца – Иван, Васил, Елена и Магдалена. След като получават основното си образование в известното тогава Нанчово училище, доброто материално състояние на баща им позволява те да продължат образованието си. Двамата му синове Иван и Васил учат в Роберт колеж в Цариград.

Иван (баща на Елисавета Карамихайлова), става лекар-хирург, а Васил е един от известните адвокати по онова време. Дъщеря му Елена Карамихайлова (чието име днес носи Художествената галерия в Шумен) също отива да учи в Цариград. Там тя завършва Американски колеж за момичета. Продължава образованието си във Виена и в частно училище по рисуване. След завръщането си в Шумен продължава да рисува. Нейни картини има в Националната и Софийската градска художествена галерия. Най-малката дъщеря – Магдалена, учи пиано в Мюнхен.

Елисавета Карамихайлова се ражда на 3 декември 1897 г. във Виена, където баща ѝ – Иван Карамихайлов следва медицина. Майка ѝ, музиколожката Мери Слейд, произхожда от богат и известен английски род. След женитбата си с Иван Карамихайлов се отдава на семейството си в отглеждане на трите си деца: Елисавета, Иван и Райна. По-късно в годините Мери Карамихайлова умира след тежка пневмония.

Въпреки предоставените му възможности за кариера във Виена, през 1907 г. д-р Иван Карамихайлов се завръща в България със семейството си. През 1909 г. е избран за управител на новосъздадената болница „Червен кръст”, чийто приемник е днешният институт „Пирогов”. По време на войните, Балканската и Първата световна война (1912-1921), той е на военна служба като хирург на фронта. Служи доброволно – без каквото и да било възнаграждение. Със средства на съпругата му са оборудвани полеви болници и заедно с дъщерите им Райна и Елисавета Карамихайлови, съпругата му Мери дежури като санитарка при ранените в болницата на БЧК.

След преместването си в София, със семейството на д-р Карамихайлов живее и неомъжената му сестра – художничката Елена Карамихайлова. Елисавета, заедно с брат си и сестра си научава български език, благодарение на уроците на своята леля и на баща си д-р Карамихайлов. Полага изпит за завършено първоначално образование и завършва Трета прогимназия, а през 1912 г. постъпва в Първа софийска девическа гимназия.

Високоинтелигентната и хуманна среда на семейство Карамихайлови оставя дълбок отпечатък върху формирането на личността и възгледите на Елисавета Карамихайлова.

През есента на 1917 г. тя заминава за Виена. Записва се във философския факултет на Виенския университет, един от най-големите и стари университети в Европа, основан през 1365 г., дал 9 нобелови лауреати на науката.

Първоначално Карамихайлова се интересува главно от математика, но след първите практически занятия по физика решава това да бъде основният предмет на нейното обучение. Завършва през 1920 г., а след това започва да работи по докторска теза, която защитава през 1922 г. и получава научна степен доктор по философия.

През есента на 1923 г. Карамихайлова се завръща в София и започва работа във физическия институт, но тъй като по това време няма място за асистент тя отново заминава за Виена. Присъединена е към изследователски екип на Радиевия институт.

През всичките тези години Елисавета Карамихайлова не престава да мисли за родината. Прави няколко неуспешни опита да работи в България. През 1939 г. тя е назначена за редовен доцент в Софийския университет. Тогава тя представя своя труд „Върху твърдите гама-лъчи на актиниевата серия”. Това е първата научна публикация по ядрена физика, написана от български автор на български език. Най-после се осъществява мечтата ѝ да се завърне в родината си и да бъде полезна на българската наука – така, както баща ѝ – хирургът Иван Карамихайлов.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. на нея ѝ е забранено да участва в международни научни конференции и срещи. Принудена да напусне университета, през 1955 г. постъпва на работа като старши научен сътрудник във Физическия институт към Българска академия на науките (БАН).

Назначена е за ръководител на новосъздадената секция „Радиоактивност и ядрена спектроскопия”, която ръководи до смъртта си на 22 април 1968 г. Още през 1962 г. Елисавета Карамихайлова е избрана за професор към същия институт.

Отдадена на науката и направила значителна кариера, Елисавета Карамихайлова остава неомъжена. Завещава цялото си имущество с бащината си къща на БАН, а също и тялото си, за да бъдат изследвани ефектите от облъчването върху човешкия организъм.

След себе си оставя научно наследство от повече от 40 труда. Като най-голямо признание за достойно извървения ѝ жизнен път е цялата плеяда от стойностни ядрени физици, които продължават делото ѝ.

Никой друг българин преди Елисавета Карамихайлова не е участвал в изследвания в областта на ядрената физика. Тя е първият ядрен физик на България!

„България има една жена, на която трябва да благодари за влизането си в ексклузивния клуб на експерименталната ядрена физика. Елисавета Карамихайлова (1897-1968) беше член на ядрото на групата от пионерската генерация на жените ядрени физици, която включва Мария Кюри и Лизе Майтнер.”                                                                                    

Янез Поточник (Еврокомисар по науката и изследванията (2004-2010))

17