Стефан Смядовски

Роден на 3 февруари 1875 г. в Шумен. Родът на д-р Стефан Смядовски произхожда от с. Байрям дерe (с. Веселиново). Около 1840 г. баща му – Петър Димов е слуга в Дивдядово, а по-късно се премества в с. Смядово на работа при закупчици на добитък за турската армия. Около 20-годишен започнал да се занимава с търговия самостоятелно – отворил магазин и конак.

През 1860 г. Петър Димов се премества в Шумен. Тук получава прозвището си ”Смядовлията”. По неписана традиция, този прякор се превръща във фамилното име Смядовски, така както фамилиите Джумалиев, Преславски, Добруджалиев и др.

Бащата на Стефан Смядовски го записва ученик в първо отделение на основното училище още шест годишен. Завършва Окръжното шестокласно училище през 1891 г. Негови съученици са известните шуменски интелектуалци като Павел Байнов, Еньо Марковски, Жеко Димов и др.

От есента на 1892 г. Стефан Смядовски следва медицина в швейцарския град Женева. Изборът на лекарска професия не е случаен. Тя е негова мечта, много силна, която го кара да пренебрегне волята на баща си, който настоявал Стефан да учи право, а не медицина. След първата година се прехвърля от Женева в Лионския университет. Този университет е един от малкото, чиито дипломи дават право да се практикува лекарска професия във всички европейски държави. Но въпреки това, дипломираният вече д-р Смядовски полага изпит пред комисия в София, за да може да практикува.

Поканен да остане във Франция, да работи в София и Плевен впоследствие, Стефан Смядовски категорично отхвърля направените предложения с формалната причина „болнави родители”. Всъщност негова цел и желание били да вложи всичките си сили за развитието на медицината в родния си град. Такива добри предложения продължава да получава и по-късно като утвърден вече лекар.

Д-р Смядовски се завръща в Шумен през месец август 1897 г. С назначаването му за ординатор в Шуменската болница започва неговата изключително полезна за града, но свързана с много трудности и огорчения професионална реализация и обществена дейност. Въпреки това, завръщането му е за цял живот – до смъртта му през 1862 г. Уволняван многократно, както сам пише ”в интерес на работата” и като градски, и като окръжен, и като болничен лекар, дори и като лекар управител на шуменската болница, той не напуска Шумен. Не го напуска най-вече заради своя лекарски дълг към съгражданите си, за които като истински родолюбец в самия край на своето „Животоописание” по възрожденски казва: „Доволен съм, че дадох скромна дан на собствения си народ, който тъй много обичам.” Така дългата му професионална биография става част от историята на медицината в Шумен.

35