Писател, етнограф, политик, обществен деец. Цялата му творческа, културно-просветна и обществена дейност е пропита с възрожденския дух на родния му град Шумен. Наричан „един от последните възрожденци на ХХ век”, заради неговото усърдие в съхраняването на националната книжнина и памет и съпричастността и грижата към съдбата на сънародниците ни.
Роден на 26 октомври 1881 г. в занаятчийско семейство в Шумен. Завършва педагогическото училище в родния си град и започва работа като учител. Продължава образованието си в Софийски университет, след което специализира история на литературата в Берлин и Лайпциг. През 1911-1913 г. е народен представител от Преславски район в XV-то Обикновено народно събрание, секретар е на Прогресивнолибералната партия, която напуска след Междусъюзническата война през 1913 г. По време на войните е военен дописник към щаба на Втора българска армия. Той е един от инициаторите и учредителите на Съюза на българските писатели и негов председател в периода 1941-1944 г.
Стилиян Чилингиров е с неоспорими заслуги не само към Народната библиотека, но и с основополагащи заслуги към библиотечното дело в България. През 1904 г. постъпва на работа в Народна библиотека – София, но работи само една година. През 1911 г. отново е назначен на работа в библиотеката и повече от 11 години работи като библиотекар, главен библиотекар, заместник-директор и директор. По предложение на Пенчо Славейков, по това време директор на Народната библиотека, Ст. Чилингиров изработва новия ѝ правилник.
Негова е идеята за създаване на Архив на българската книга, който да съхранява книжнината създадена през вековете. Започва да работи по идеята за създаване на депозитни библиотеки в страната и по негово предложение министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски подписва Закон за народните библиотеки, с който законодателно библиотеките във Велико Търново и Шумен стават факт. Така през 1922 г. Чилингиров оставя след себе си четири народни библиотеки, в хранилищата на които се събира цялата българска книжнина. Една от тях е библиотеката в Шумен, създадена като четвърта депозитна библиотека в България. По предложение на д-р Иван Сакелариев през 1997 г. и по повод 75-та ѝ годишнина, Шуменската народна библиотека избира за свой патрон Стилиян Чилингиров.
Творчеството на Стилиян Чилингиров е богато в жанрово и тематично отношение. Публикува над 100 самостоятелни издания, от които значителен обем заема художественото му творчество. Автор е на разкази, романи, очерци, пътеписи, драми, поезия за деца и възрастни, мемоари. Започва литературната си дейност, като публикува за първи път стихове в сп. „Звездица” през 1898 г.
Между многото научни и обществени трудове на писателя, особена стойност има неговото изследване озаглавено „Българските читалища преди Освобождението”.
Голям дял в художественото му творчество заемат неговите белетристични творби и пътни бележки. Това са разказите му: „Тъй ми се говори”, битово-социалният роман „Хляб наш насущний”, „Шинел без пагони”, „Първа жертва”, „Невиждан враг”, в които описва бита на стария Шумен, лица и типажи, особеностите на шуменския говор чрез езика на героите.
Написал е редица литературно-критични трудове, пътни бележки, впечатления, както и изследвания върху миналото на Добруджа и Моравско, много животописни бележки за видни художници и апостоли за свободата ни. Особен интерес представляват трудовете му за Харалан Ангелов – един малко известен поет – шуменец.
„Произведенията на Чилингиров, свързани с неговия роден град Шумен имат изключително място и значение, както в неговото творчество, така и в развитието на нашата историческа художествена литература.”
Ст. Омарчевски
„Всеки, който чете Чилингиров и познава неговия роден край, веднага вижда пред себе си високия чардак, похлупен под дългата стряха на старинна къща, под него разстлан асмалък, а под асмалъка широки бели камъни – аршин ташлар, както ги наричат в Шумен и вечно бъбривия чучур, който не липсва от никой шуменски двор.”
Ангел Николов
През 2006 г. внуците на Стилиян Чилингиров – братята Ангел и Стилиян Папаличеви даряват архива на своя дядо на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”- Шумен. Той се състои от снимки, ръкописи, лични вещи и други материали на писателя съхранявани дотогава в семейството им. Част от дарението включва над 730 страници, свързани предимно с литературната дейност на писателя. Около 500 страници от дарението са машинопис, над 200 са ръкописи, а останалите – изрезки от периодичния печат, цели страници или цели вестници и списания. Ценни са личните вещи на Стилиян Чилингиров – очила (пенсне) и калъфче за тях, джобен часовник и писалка „Пеликан” с позлатено перо и калъф към нея.
Политическите промени след Девети септември 1944 г. дават отражение върху житейския и творчески облик на писателя. По това време е председател на Съюза на писателите и като такъв той е отблъснат и зачеркнат от новата власт за дълъг период от време. Под влияние на политическите промени Стилиян Чилингиров е обиден и забравен от много шуменци.
В периода от 1944 г. до края на 50-те години може да се каже, че Чилингиров е насилствено забравен от своите съграждани. През тези години той поддържа кореспонденция с отделни шуменци, но в почти всички запазени и публикувани писма той пише за голямата обида, която шуменци са му нанесли. Нещо повече, обидата му е толкова голяма, че в едно писмо до Христо Герчев той подчертава: „Не искам да имам нищо общо нито с Шумен, нито с шуменци… На нас се отне правото да се смятаме за читалищни деятели, макар да сме дали десетилетия за читалищното дело, да сме му преляли от собствената си кръв, да сме възстановили миналото и да сме му трасирали пътя за бъдещето.”
Творчеството му бива обявено за „посредствено и без значими литературни достижения” и е извадено от учебните програми. Независимо от тези превратности, Стилиян Чилингиров записва името си в националната ни история – заради пословичната си възрожденска учителност и изключителната си съпричастност към историческата съдба на народа си, заради грижата и по възрожденски вдъхновените си усилия по съхраняването на националната книжнина и памет, днес паметта за него е памет за „последния възрожденец”.
Стилиян Чилингиров умира на 23 ноември 1962 г. в София. Той е сред първите носители на званието Почетен гражданин на Шумен.
12Източници:
Александрова, Красимира. Последният възрожденец / Красимира Александрова. // Стилиян Чилингиров : Сборник, посветен на 130 години от рождението на Стилиян Чилингиров / Ред. кол. Веселин Панайотов и др. – Шумен : Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров”, 2012
Бакалова, Радостка. Архивът на Стилиян Чилингиров в РБ “Стилиян Чилингиров” – Шумен / Радостка Бакалова. // Стилиян Чилингиров : Сборник, посветен на 130 години от рождението на Стилиян Чилингиров / Ред. кол. Веселин Панайотов и др. – Шумен : Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров”, 2012, с. 32-36.
Герчев, Христо. Страници от стария Шумен / Христо Герчев ; Състав. Иван Сакелариев. – 2. прераб. и доп. изд. – Шумен : Антос, 2006
Стаматов, Любомир. Последният възрожденец / Любомир Стаматов. // Стилиян Чилингиров : Сборник материали от научна конференция – Шумен, 28 октомври 1992 / Състав. и ред. Любомир Стаматов, Петранка Лечева. – Шумен : Илия Р. Блъсков, 1993