Image

Тодор Джебаров

Малцина знаят, че в протоколите на Учредителното събрание от 22 март 1879 г. е записано: „Тодор Джебаров предложи щото столица на княжеството да бъде София.” На него, почти неизвестния възрожденски учител, столичани дължат почит и признателност за оценката, дадена на София като сърце на българските земи.

Роден е на 6 март 1850 г. в Шумен. Баща му, Иван Джабаров, се препитава с абаджийство, търговия и златарство. Замогнал се бързо, бащата успява да изучи и шестте си деца. Тодор е вторият син в семейството. Родът му са все трудолюбиви хора и оттам и прякорът им – „джебар” – от арабски – бърз, трудолюбив, могъщ.

Тодор Джебаров учи първо в българското училище в Цариград. Тамошните български първенци му издействат стипендия за английския колеж Сейнт Джулиън на остров Малта. Джебаров завършва образованието си в прочутия Робърт колеж със степен „бакалавър”. Деветнадесетгодишен той се завръща в родния Шумен, където веднага е назначен за главен учител в местната гимназия. Получил много добра подготовка във френския колеж, той води обучение по редица предмети: френски език, история, аритметика, геометрия, физика. Като главен учител често присъства на годишните изпити в края на учебната година, следейки за опитността и умението на учителите, за успеха на учениците.

В периода 1870-1876 г., Тодор Джебаров е подпредседател и председател на шуменското читалище „Архангел Михаил”, режисьор на читалищната театрална трупа, която представя „Криворазбраната цивилизация” от Д. Войников. Участва в подготовката и на други пиеси. През 1875 г. заедно с Панайот Волов и други членове на Шуменския революционен комитет Джебаров е хвърлен в затвора, където престоява пет месеца. Освободен е от турските власти под гаранция и отново се изявява на учителското поприще. През 1876 г. се жени за младата учителка Жечка Патоева.

По време на Руско-турската освободителна война, Т. Джебаров извършва разузнавателна дейност в полза на руснаците. Справя се отлично. След като руските войски влизат в Шумен, гражданите единодушно го избират за председател на Шуменския окръжен съвет. На следващата година Т. Джебаров е избран и за народен представител в Учредителното събрание в Търново и се включва дейно при приемането на Търновската конституция. На 3 април 1879 г. депутатите в Учредителното събрание единодушно избират за столица на Княжество България град София. Въпросът се обсъжда на 13-то заседание по предложение на шуменския учител и общественик Тодор Джебаров. Той предлага София да бъде столица, тъй като „тя е сърцето на българските земи”. В град София, Район „Триадица”, квартал „Манастирски ливади“, има улица, носеща днес името на Тодор Джебаров.

От 1879 г. до 1885 г. последователно заема постовете окръжен управител в Свищов, Плевен, Варна и Разград. Пръв в България той урежда междуселска поща. След 1885 г. е секретар, инспектор и член на техническата комисия по построяване на железниците и пристанищата. Между 1903 г. и 1906 г., Т. Джебаров е директор на Държавната печатница в София.

Умира през 1945 г. на 95-годишна възраст в София.

32

Източници:

Берберов, Тодор Йончев. Тодор Иванов Джебаров : 1850-1930 : [Юбилейно издание по случай 80 годишнината му] / Тодор Йончев Берберов. – София, 1930 (София : печ. Бр. Миладинови). – 12 с. : с ил. ; 25 см

Бойчева, Къна. Малко познати имена : Тодор Джебаров / Къна Бойчева. // Антени, N 10, 5 март 1986, с. 15 : със сн.

Крумов, Румен. Човекът, който предложи София за Столица / Румен Крумов. // Веч. новини, N 54, 17 март 1990

Петров, Пламен. София става столица по предложение на депутата Тодор Джебаров : През 1879 г. градът под Витоша бил кално място със селски облик : Кой е инициаторът? / Пламен Петров. // Бълг. армия, LV, N 14699, 22 март 1999, с. 11.

Цветков, Георги. Изтъкнати читалищни дейци Никола Патоев, Тодор Джебаров, Харалан Ангелов / Георги Цветков. // [Сто и четиридесет] 140 години огнище на духовност : Читалище “Добри Войников” Шумен 1856 – 1996 – (Шумен), 1996, с. 95-103.

 

Прочетете още