Янаки Манасиев – художникът, който внесе различие

Янаки Манасиев – едно от ярките имена на българското изкуство от втората половина на ХХ век. Роден на 7 ноември 1932 г. в село Божица, Търговищко в семейството на Станкия и Никола Манасиеви, където и израства – в средата на българското село.

През 1952 г. е приет във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София (днес Национална художествена академия), специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански. След кратко прекъсване, поради болест, продължава обучението си в класа на проф. Илия Петров, който оказва влияние в творческото развитие на младия художник.

Завършва през 1958 г. и се установява в Шумен. Разпределен е за художник на автомобилостроителния завод „Мадара“. В периода 1961 до 1970 г. работи като художник и оформител на в. „Шуменска заря“.

Заради таланта и организаторската му дарба е избран за творчески секретар на окръжната група на художниците към СБХ, което поражда конфликт с някои от по-старата генерация художници в града. Новаторски по дух и форма, неговите картини остават неразбрани и отхвърляни както от тях, така и от по-голямата част от широката публика в Шумен, където все още властват художествените вкусове и разбирания от 50-те години.

От 1971 г. до края на дните си Янаки Манасиев е преподавател по живопис във Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методи“.

Специализира в Художествената академия „И. П. Репин“ в Петербург, където създава серия от акварели, които представя през следващата година на самостоятелна изложба в София.

Още в най-ранните години на творческия си път, авторът се отклонява от строгия академичен стил. Сред своите съвременници Манасиев е имал смелостта на експериментатор и новатор, вкарвайки нови сюжети и изразни средства в изкуството на 60-те и 70-те години на XX век, време, което се стреми да се отърси от догмата на соцреализма.

Създава композиции, портрети, пейзажи и графични цикли. Основното място в произведенията му е отредено на човека с цялата сложност на неговия духовен и емоционален свят. Жанровете, в които работи основно, са портрет и фигурална композиция и по-малко пейзажи. Превръща се в един от майсторите на женското тяло в българската живопис, създавайки платна на ярки женски образи, повлияни от кубизма. Наравно с живописта той твори активно и в графиката. Янаки Манасиев не е подписвал своите произведения. Твърдял, че големият художник се разпознава, а подписът загрозява рисунъка.

Стремежът му да твори не спира, макар че се чувства недооценен. Самият той се е възприемал за различен от останалите и неразбиращата среда около него дори го стимулира да продължава по поетия път. Янаки Манасиев получава нужното разбиране и подкрепа в близкото обкръжение на приятели, главно писатели и поети, като Ганчо Мошков, Борислав Геронтиев, Михаил Берберов.

След кратко боледуване Янаки Манасиев умира на 23 юни 1978 г. Оставя след себе си ярка следа в българското изкуство, повлиявайки на много български художници, както със смелата си артистична позиция, така и с преподавателската си дейност. Погребан е в родното му село Божица. След неговата кончина са реализирани множество посмъртни и ретроспективни изложби с негови творби.

За своя кратък жизнен път, Янаки Манасиев остава недостатъчно познат на публиката и особено на по-младото поколение. Създава внушително по обем, разнообразно и високостойностно творчество.

През 1992 г., по заръка на майка му Станкия, Стефан Игнатов, първи братовчед на художника, превръща родния му дом в галерия музей „Янаки Манасиев“ с постоянна експозиция, където и до днес грижливо се съхранява част от оставеното от него наследство.

През 2023 г., по повод 90-годишнината от рождението на художника, в Софийска градска художествена галерия  е открита изложбата „Самотен и встрани“, най-голямата досега върху творчеството на Янаки Манасиев. Представя както едни от най-емблематичните негови произведения, така и по-малко познати творби. Експозицията включва над 70 живописни платна, 20 графики и част от рисунките на автора, разкриващи процеса на работа при него. В изложбата са представени произведения на градските художествени галерии в страната, от къща музей „Янаки Манасиев“ в село Божица, както и от частни колекции.

17