Image

Някога на кино в Шумен

Киното е най-младото от всички изкуства. За него започва да се говори едва в края на 19 век. Формата и съдържанието на това изкуство правят големи скокове в неговото развитие. От техническо изобретение, киното успява да събере в себе си художествения опит на драматургията и литературата и да се утвърди като голямо изкуство с неограничени възможности да обхване различните лица на живота.

Къде и кога са началните страници на проява на киното?

28 декември 1895 г. – рождената дата на киното, а мястото е Париж. Французите Луи и Огюст Люмиер правят първата успешна публична прожекция с изобретения от тях кинематографичен апарат. Зрителите са поразени и възхитени. Посетителите на прожекциите се увеличават всекидневно – нещо, което братя Люмиер никак не очакват. Увеличават се зрителите, растат и приходите – това подтиква братята да обърнат поглед и към далечни страни, към актуални световни събития. Обучават много кинооператори, които се пръскат по всички краища на света, снимат филми за природата.

У нас първата кинопрожекция се състои през 1897 г. в Русе. А в Шумен – през лятото на 1906 г. На тогавашния площад „Кушир” е първата кинопрожекция в града със собствения прожекционен апарат на Владимир Петков от Варна. Събират се доста любопитни зрители. Учудването от подвижните снимки е голямо. Но кой е Владимир Петков? Той е първият българин, разпространил кинематографа в родината ни. През 1900 г. Петков работи във виенски цирк. С припечеленото купува прожекционен апарат и няколко филмчета. Със странното за времето си название „Гранд Биоскоп”, Вл. Петков именува кинематографа си. Завръща се в родината си през следващата година и заедно със съпругата си урежда кинопредставления в различни градове в страната. При едно от тези турнета, той посещава за пръв път Шумен. От всички предположения най-вероятното е, че първата филмова прожекция в Шумен е осъществена именно от този пътуващ кинотеатър през 1906 г. На голям успех се радва това първо представление. Програмата съдържа кратки природни изгледи и към нея има голям интерес. Заради ограничения филмов репертоар, престоят на първия пътуващ кинотеатър на Владимир Петков в Шумен продължава по-малко от седмица.

След „Биоскопа” на Владимир Петков, в Шумен гастролират и други подвижни кинематографи. От 1906 г. до 1910 г. градът ни е посещаван от множество чужди и български кинематографи.

Първото стационарно кино

През 1910 г. в Шумен пристига инженер Йончев – скромен и интелигентен човек. От Германия, където е учил, той донася портативна кино машина и няколко филмчета. Запознава се с техника Димитър Димитров, който държи работилница за ремонт на велосипеди, грамофони и други апарати.

Йончев и Димитров решават да организират кинопредставление. Ангажират салона на Начо Кицов на ул. „Арастата”. Радват се на задоволителен успех, но краткотраен. Предполага се, че инж. Йончев е имал някаква политическа обвързаност, тъй като попада под прицела на полицията, която го преследва. Внезапно напуска града, като оставя на приятеля си Димитър Димитров киноапарата си. В края на същата година Димитър Димитров се сдружава с евреина Яко Суруджон и двамата наемат салона на Кицов с договор. Така е открито първото в нашия град постоянно кино „Сан Стефано”.

Прожекциите вече се осъществяват с апарат, поставен от Д. Димитров на дървени крака. Първоначално е работел с карбидни лампи, а по-късно е приспособен на електрически ток. Лентата се движи от киномеханика с помощта на леко въртяща се ръчка. След всяка ролка, прожекцията се прекъсва и това време се използва от зрителите като почивка. Димитров се справя отлично, въпреки лошите и нехигиенични условия за работа. Съдружникът му Суруджон през отвор на кабината разяснява с висок глас действието на филма.

В програмата на киното се включват късометражни изгледи и късометражни комедии. През 1912 г. късометражните филми са заменени от серийните криминални френски филми и мелодраматичните италиански и датски филми. Работата на Суруджон се улеснява – обясненията на филмите са вече в текстове, написани на стъкло, които киномеханикът прожектира със специално приспособление към киноапарата. По това време започва и музикалният съпровод на филмите. На пиано в киното свири учителят Гатев.

Новите филми в репертоара на кино „Сан Стефано” засилват интереса на гражданите към него. Всичко това носи добри приходи на собствениците на киносалона и привлича вниманието на известни индустриалци в града. Те усещат какви печалби може да донесе киното в Шумен, сдружават си капиталите и основават през 1912 г. акционерно дружество за експлоатация на филми „Одеон”. Наемат гимнастическия салон „Юнак Крум” и на 23 декември 1912 г. откриват ново кино – „Модерен театър Одеон”.

Кино „Сан Стефано”, притиснато от силния си конкурент, скоро преустановява дейността си. Киномеханикът Димитър Димитров е привлечен на работа в новото кино. Последните прожекции в салона на Начо Кицов са през декември 1912 г. От 1922 г. той е превърнат в тютюнев склад. На 4 март 1924 г. при пожар изгаря до основи.

10

Източници:

Бакалов, Ростислав. Някога на кино в Шумен : 1906 – 1948 / Ростислав Бакалов. – Шумен : Славчо Николов и сие, 2010. – 155 с.

Попов, Недко Йорданов. В плен на киното : Записки за появата и развитието на седмото изкуство в Шумен / Недко Попов. – Шумен : Славчо Николов и сие, 2007. – 44 с. : с ил.

 

Прочетете още