Подареният ГИНКО БИЛОБА

Авторът Михаил Узунов разказва:  

Дървесният вид Гинко билоба не е характерен за България, затова и няма превод на български език, а в литературата е посочено само латинското му название. До неотдавна броят на тези дървета у нас се е броил на пръсти. Две от тях се намират в градската градина на Шумен; едното е непосредствено пред казиното до входа на спортната площадка. Всеки ден около него минават стотици посетители, майките под него спират количките на своите деца. Едва ли повечето то тях знаят историята на кичестото дърво. Тя ми бе разказана от бай Иванчо – един колоритен шуменец, някогашния агроном, Иван Стойчев, вече покойник и от Тодор Лазаров – страстен природолюбител, дългогодишен любител, също покойник.

Било е след Първата световна война. Някакъв шуменски капитан на далечно плаване, или просто моряк, дълго пътувал по далечни страни, решил да остави оригинален подарък на своя роден град. При едно от редките си завръщания в Шумен е донесъл три бройки невиждано дотогава дърво. Много грижи са били необходими, за да ги пренесе от дадения край, мисля че от Индонезия. Още при качване в парахода му е направена сериозна бележка от митническите власти, а по време на дългия път се е наложило да ги държи в кофа с вода или да ги увива в мокри парцали.

Едното от дръвчетата посадил пред казиното, където местните първенци идвали  с дамите си да се почерпят с халба студена бира. Засаждайки го, дарителят казал: „Шумен заслужава къде-къде по-голям подарък, но аз искам подаръкът ми да се помни години напред.”

Другото дръвче било предназначено за морската градина във Варна, откъдето всъщност тръгнал морякът за опознаване на широкия божи свят. Третото е трябвало да бъде в ботаническата градина на Балчик. Било е по-слабичко и се колебаели с изпращането му. Опасявайки се от изсъхване след известно време също го засаждат в шуменската градина – там, където сега е детският кът с отделните уреди. То, както и първото, се е прихванало, но засенчено от околните дървета, се е развивало по-бавно.

Адаптацията на Гинко билоба, или както накратко го нарекли „Гинко”, се е оказала сполучлива. То е преходен вид между иглолистните и широколистните дървета. Височината му днес е колкото средно голямо кестеново дърво. Листата му са симетрично изрязани и наподобяват малко ветрило. Цветът и плодът представляват една малка пъпка в средната част на листа.

Гинко билоба е добре разклонено дърво и поради своя уникален характер, представлява интересен вид, малко познат у нас. По-късно научих, че подобни дървета се появили и на други места в страната. Нещо повече: на отделни терени се опитвали да засаждат повече бройки. Шуменското дърво обаче е първото в България. Ценният подарък на родолюбивия шуменски моряк вече над 70 години стои  в градската градина, за да напомни една красива постъпка. Жалкото е само това, че не ми беше казано името на моряка.”

14