Image

Първият български параход

Българският възрожденски печат възторжено обявява, че първият български кораб е бил собственост на шуменци. На 6 декември 1862 г., търговци и занаятчии – хора от средното съсловие, се събират в Цариград и основават първото българско акционерно дружество „Провидение”. Датата не е избрана случайно – целият християнски свят почита Св. Никола като покровител на моряците и търговците. Това е най-голямото за времето си търговско акционерно дружество по нашите земи. Целта на акционерите е да закупят търговски параход. Събранието избира 30-годишния Петър Попов за първи директор. Попов има търговски опит в руски кантори в Москва и Тифлис. За втори директор е избран Илия Дюкмеджиев, роден в Шумен. Той е завършил Роберт колеж, притежава собствена търговска кантора в Цариград. Касиер става банкерът Христо Арнаудов, а членове на управителния съвет – братята Янко и Атанас Карадончови.

Петър Попов

Решено е да се отпечатат 1250 броя поименни акции по 10 лири всяка и да се закупи параход, който да извършва редовни рейсове по делтата на Дунав. В дружествения устав се отбелязва, че 10 % от годишната печалба на дружеството ще се дава в помощ на българските училища.

Акциите на параплувната дружина „Провидение” са първите акции в българската стопанска история.

На 30 май 1863 г. Илия Дюкмеджиев заминава за Лондон с 12 000 турски лири дружествени пари. Изпратен е с поръчение да закупи параход, подходящ както за търговски товари, така и за превоз на пътници. Дюкмеджиев избира кораб, на който се извършват последните довършителни работи. Цената обаче надхвърля с 4 600 лири сумата, с която той разполага. Представителят на дружество „Провидение” сключва заем с английски банкер, урежда плащането на парахода и ангажира английския мореплавател Едуард Уилям Стокер за капитан на първия български търговски кораб.

През август 1863 г. корабът напуска корабостроителницата.

Дължината му е 5 м, широчината – 6 м, мощността – 120 к.с. и развива 10 мили в час. Има 32 легла в първа класа и 600 тона товаровместимост. Екипажът наброява 20 души. Натоварен с 341 тона товар, на 30 ноември 1863 г. корабът тръгва от пристанището на Глазгоу и се отправя към Венеция. У наследниците на Илия Дюкмеджиев е запазен пътният лист на първия рейс на първия български търговски параход. От документа става ясно, че на 1 февруари 1864 г. той е пристигнал във Венеция.

Адресатът получава товара в изправност и прави заверка на гърба на товарителницата. На пътния лист личи саморъчният подпис на капитан Ед. Стокер. Записано е и името на парахода „Азис”, т.е. „славен”.

 През февруари 1864 г. корабът пристига в Цариград. Членовете на управителния съвет и многобройната група посрещачи приветстват „първия български параход”. Посрещането е вълнуващо. В продължение на година, параходът на дружество „Провидение” плава под английски флаг, превозва пътници и товари. Българският периодичен печат от това време не пести хвалебствията си по адрес на парахода – качества и добро обслужване. Задълженията към английския банкер намаляват на 2 000 лири.

Някои неблагополучия обаче провалят успешния старт на дружеството.

Незапомнена по размери холерна епидемия парализира икономическия живот в Цариград. Параходното дружество не може да погаси последната вноска към банкерската къща. След 30-месечно съществуване първото параходно дружество банкрутира.

19

Източници:

Дюгмеджиева, Мария и др. Англичанин е първият капитан на първия български търговски параход / Мария Дюгмеджиева, Недко Недев. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен. – Кн. 1 : Славчо Николов и сие, 2004, с. 147-148.

Пеевски, Кънчо. Художникът Христо Казанджиев рисува “Христо Ботев завладява парахода “Радецки” / Кънчо Пеевски. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен. – Кн. 2 : Славчо Николов и сие, 2004, с. 39-40.

„Провидение” за акционерите в Шумен. // Възрожденският Шумен : По случай 165 години от рождението на апостола Панайот Волов и 140 години от Априлското въстание / Състав. Милена Андреева, Маргарита Стилиянова, Димитър Стойков; Прев. на англ. Георги Георгиев. – Шумен : Регион. ист. музей, 2016, с. 23-25 : със сн.

 

Прочетете още