Image

Аптечното дело в Шумен

През втората половина на ХІХ в. в България започват да се извършват промени свързани с медицината и аптечното дело. Постепенно се формира аптекарско съсловие. Първите аптекари, или както ги наричали в миналото – спицерини, се появяват още в началото на века. Дейността им окончателно се отделя от тази на лекарите през 60-те и 70-те години на ХІХ в. Дотогава лекарства се продават от търговците, заедно с други стоки.

Превръщането на аптечното дело от занятие и вид търговска дейност в професия, води до формирането на аптекарско съсловие. Първоначално то се състои от местни специалисти – аптекари от различни националности (предимно гърци и арменци, но също и българи), обучени в имперското висше медицинско училище „Галатасарай“ или „Топхане“ в Цариград. До Освобождението в българските земи на Османската империя съществуват 32 аптеки на дипломирани лекари и аптекари от различни националности, както и болнични аптеки към турските военни болници.

В Шумен официалната медицина се утвърждава по-рано, отколкото в останалите български градове. Затова способствали няколко местни условия: откриването на военната болница през 1837 г., големият брой лекари на военна служба след 1860 г. и откриването на първата в града аптека.

Пръв шуменец, за когото има сведения, че се е занимавал с аптечна дейност е Маринчо Бенли (1809-1874 г.) – виден благодетел на шуменски училища и обществен деец. През 30-те години на ХІХ в. той получава основни познания в приготвянето на лекарства от един сливенски лекар и работи в аптеката му.

Пръв дипломиран аптекар, за когото има сведения, че е работил в турската военна болница в Шумен, е полякът Станислав Дрекслер. След трагичния край на унгарската революция (1848-1849 г.), той, заедно с останалите революционери от армията на Лайош Кошут, емигрира в Турция. В края на 1849 г. унгарци и поляци се установяват в Шумен. Фармацевтът Станислав Дрекслер постъпва в Шуменската военна болница като аптекар.

През 1865 г. във военната болница като аптекар започва да работи Лодовико Миланези – италиански гражданин, потомък на българи от Чипровци, емигрирал след въстанието в Милано. Скоро след това, той напуска Шумен и на негово място е назначен Георг Силаги, роден в град Байя, Унгария. Силаги работи като магистър-фармацевт в болницата през периода 1866-1867 г. и по-късно отваря своя собствена аптека в Шумен на улица „Араста”.

В резултат на бързо развиващата се медицинска помощ в града ни, се открива и първата частна аптека от Леонида Антипа. В своите спомени от 1927 г. Хиню Недев, аптекар, пише: „През месец септември 1864 г. е основана първата аптека в Шумен на акционерни начала, от Жечко Ж. Попов, Начко Дюкмеджиев и аптекаря Леонида Антипа. Аптеката се помещавала на ул. „Араста” (сега „Цар Освободител”). За управител бил натоварен Леонида Антипа, който управлявал аптеката като чиновник в продължение на 5 години – до 1869 г. След изтичане на този 5-годишен срок, Антипа напуща сдружението и заминава за Цариград”.

Куцаровата къща

В края на 60-те години в Шумен се открива втора аптека от унгарския емигрант Георг Силаги. Роден в град Байя, Унгария около 1831 г. Завършва фармация в Будапеща. Емигрира в Америка, оттам в Италия, откъдето се прехвърля в Цариград. През 1865 г. Силаги постъпва като аптекар на служба в турската армия и служи две години в Русе, в новооткритата болнична аптека. През 1867 г. бил преместен в шуменския гарнизон на длъжността аптекар в турската военна болница. Скоро след това той напуска и отваря собствена частна аптека на ул. „Араста” в сградата на братя Куцарови, запазена и досега. В нея като лаборант работел шуменецът Велико Кърджиев.

Като заместник на Антипа, за управител на аптеката бил назначен Костаки Иванов, по народност българин от Калофер. Завършил в Цариград като помощник-аптекар. Работи в аптеката като чиновник до Освобождението, след което я откупува от съдружниците. Под фирмата аптека „България” Костаки Иванов я притежава до 1904 г. На няколко пъти той мести аптеката в различни сгради по улица „Араста” (днес „Цар Освободител”), докато не построява собствена двуетажна сграда, в партерния етаж на която била аптеката. Извън аптечната си дейност Костаки Иванов практикувал и зъболекарство. На 5 ноември 1904 г. той продава аптеката на Хиню Недев, който я стопанисва до смъртта си през 1940 г.

Хиню Недев

Хиню Недев е роден през 1875 г. в Шумен. От 1894 до 1896 г. стажува и работи като помощник в аптеката на Итало Миланези във Видин. Следва фармация в Женевския университет, дипломира се 1901 г. През 1908 г. двамата братя Янко и Хиню Недеви построяват масивна сграда, съобразена с тогавашните изисквания за устройството на една съвременна аптека. На следващата година аптеката на Хиню Недев е преместена в новата къща.

В книгата си „На кафе със спомените”, Недко Попов описва аптеката от своето детство, собственост на чичо му – Хиню Недев, така: „Преди Втората световна война в Шумен имаше четири аптеки. Според тогавашния закон една аптека обслужва до осем хиляди души и трябваше да бъде на разстояние най-малко двеста метра от друга аптека. Тогава четирите аптеки в града ни бяха на Бержерано – на площад „Кристал”, на Кърджиеви – на централния площад, на Миланов – на площад „Оборище” и на Хиню Недев – на ъгъла на ул. „Цар Освободител” и ул. „Илия Р. Блъсков”. От четирите аптеки на чичо Хиню беше най-голямата и най-добре обзаведената. Архитектът ѝ е предвидил всички необходими изисквания на закона още при строежа на двуетажната сграда. Тя имаше голяма зала, работно помещение с лаборатория и стая за нощно дежурство. С двамата братовчеди играехме в махалата. Влизахме често в аптеката. Чичо Хиню ни даваше парички за бонбони и закуски. Приемната зала на Чичохинювата аптека беше подредена и украсена изящно. От двете ѝ страни, на високи стъклени витрини, се мъдреха разноцветни стъклени шишета с големи запушалки и красиви етикети. В тях имаше различни лекарства. ”

В началото на 70-те години в Шумен била открита и трета аптека от Атанасаки Пименидис (1836-1902). Първоначално аптеката му била на „Араста”, по-късно е преместена по Казанджийската улица, а след това в къщата му на пл. „Оборище”. И тази аптека, както останалите, била обзаведена образцово, по европейски. Инвентарът, стъкларията и бурканите били доставяни от Париж. След смъртта на Пименидис, тя е наследена от неговите близки, които я давали под наем или наемали фармацевти за управители. През 1938 г., неговият внук – фармацевтът Георги Миланов, поддържа аптеката до одържавяването ѝ.

След Освобождението в Шумен се открива четвърта аптека от Антон Вайсман. Първоначално тя се намира на „Арастата”, по-късно е преместена на Куюмджийската чаршия, а след това на пл. „Кушир” (днес пл. „Освобождение”). Тази аптека просъществува почти 40 години и през 1923 г. е откупена от В. Кършев.

През 1898 г. е открита общинска аптека, която отпуска безплатно лекарства на бедни граждани. Това била и първата стъпка към осъществяване на безплатна медицинска помощ в града ни. През 1913 г. шуменските аптекари първи в страната въвеждат нощните и празничните дежурства на аптеките.

Сериозна трудност представлявало снабдяването на аптеките с лекарства по това време. След Освобождението аптекарите-собственици били принудени да търсят различни пътища за набавяне на необходимите медикаменти, но най-често те били доставяни от големите фармацевтични лаборатории в Германия, Австрия, Швейцария.

Първата дрогерия в Шумен се открива от фармацевта Димо Димов, завършил фармация в Грац. Намирала се е на ъгъла ул. „Лайош Кошут” и бул. „Славянски”.

На 9 март 1914 г. се учредява Първото българско аптекарско акционерно дружество със седалище в град Варна. Създадено е по инициатива на трима шуменски аптекари – Хиню Недев, Борис Спасов и Несим Бержерано, съвместно с петима варненски аптекари. След националната катастрофа, настъпила след Първата световна война, през 1922 г. се стига до ликвидация на Акционерното дружество.

35

Източници:

Ангелова, Росица. Културен живот  / Росица Ангелова. // Шуменското общество : 1919 – 1944 : Фабер, 2013, с. 315-549

Недев, Недко Х. История на лекарствоснабдяването и аптечното дело в Шумен / Недко Х. Недев. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен – Кн. 1 – Шумен, 2004

Пейковска, Пенка. Аптечното дело в България през Втората половина на ХІХ век в Документалното наследство на унгарския аптекар Георги Силаги / П. Пейковска. // Из живота на европейските провинции на Османската империя през XV-XIX век : сборник изследвания в памет на проф. д.и.н. Елена Грозданова / състав. и ред. Стефка Първева, Олга Тодорова. – София: ИК „Гутенберг“, 2016

Попов, Недко. Аптеката на чичо Хиню / Н. Попов. // Попов, Недко Йорданов. На кафе със спомените : Разкази / Недко Йорданов Попов. – Шумен : Славчо Николов и сие, 2015

Прочетете още

hacklink matbet grandpashabet pusulabet cratosroyalbet hiltonbet bets10 tempobet tempobet giriş tempobet güncel tempobet güncelgiriş cratosroyalbet cratosroyalbet cratosroyalbet giriş cratosroyalbet güncel cratosroyalbet güncel giriş matbet matbet giriş matbet güncel matbet güncel giriş marsbahis marsbahis giriş marsbahis güncel giriş betcio betcio giriş betcio güncel giriş matbet matbet giriş matbet güncel matbet güncel giriş