Image

Аптечното дело в Шумен

През втората половина на ХІХ в. в България започват да се извършват промени свързани с медицината и аптечното дело. Постепенно се формира аптекарско съсловие. Първите аптекари, или както ги наричали в миналото – спицерини, се появяват още в началото на века. Дейността им окончателно се отделя от тази на лекарите през 60-те и 70-те години на ХІХ в. Дотогава лекарства се продават от търговците, заедно с други стоки.

Превръщането на аптечното дело от занятие и вид търговска дейност в професия, води до формирането на аптекарско съсловие. Първоначално то се състои от местни специалисти – аптекари от различни националности (предимно гърци и арменци, но също и българи), обучени в имперското висше медицинско училище „Галатасарай“ или „Топхане“ в Цариград. До Освобождението в българските земи на Османската империя съществуват 32 аптеки на дипломирани лекари и аптекари от различни националности, както и болнични аптеки към турските военни болници.

В Шумен официалната медицина се утвърждава по-рано, отколкото в останалите български градове. Затова способствали няколко местни условия: откриването на военната болница през 1837 г., големият брой лекари на военна служба след 1860 г. и откриването на първата в града аптека.

Пръв шуменец, за когото има сведения, че се е занимавал с аптечна дейност е Маринчо Бенли (1809-1874 г.) – виден благодетел на шуменски училища и обществен деец. През 30-те години на ХІХ в. той получава основни познания в приготвянето на лекарства от един сливенски лекар и работи в аптеката му.

Пръв дипломиран аптекар, за когото има сведения, че е работил в турската военна болница в Шумен, е полякът Станислав Дрекслер. След трагичния край на унгарската революция (1848-1849 г.), той, заедно с останалите революционери от армията на Лайош Кошут, емигрира в Турция. В края на 1849 г. унгарци и поляци се установяват в Шумен. Фармацевтът Станислав Дрекслер постъпва в Шуменската военна болница като аптекар.

През 1865 г. във военната болница като аптекар започва да работи Лодовико Миланези – италиански гражданин, потомък на българи от Чипровци, емигрирал след въстанието в Милано. Скоро след това, той напуска Шумен и на негово място е назначен Георг Силаги, роден в град Байя, Унгария. Силаги работи като магистър-фармацевт в болницата през периода 1866-1867 г. и по-късно отваря своя собствена аптека в Шумен на улица „Араста”.

В резултат на бързо развиващата се медицинска помощ в града ни, се открива и първата частна аптека от Леонида Антипа. В своите спомени от 1927 г. Хиню Недев, аптекар, пише: „През месец септември 1864 г. е основана първата аптека в Шумен на акционерни начала, от Жечко Ж. Попов, Начко Дюкмеджиев и аптекаря Леонида Антипа. Аптеката се помещавала на ул. „Араста” (сега „Цар Освободител”). За управител бил натоварен Леонида Антипа, който управлявал аптеката като чиновник в продължение на 5 години – до 1869 г. След изтичане на този 5-годишен срок, Антипа напуща сдружението и заминава за Цариград”.

Куцаровата къща

В края на 60-те години в Шумен се открива втора аптека от унгарския емигрант Георг Силаги. Роден в град Байя, Унгария около 1831 г. Завършва фармация в Будапеща. Емигрира в Америка, оттам в Италия, откъдето се прехвърля в Цариград. През 1865 г. Силаги постъпва като аптекар на служба в турската армия и служи две години в Русе, в новооткритата болнична аптека. През 1867 г. бил преместен в шуменския гарнизон на длъжността аптекар в турската военна болница. Скоро след това той напуска и отваря собствена частна аптека на ул. „Араста” в сградата на братя Куцарови, запазена и досега. В нея като лаборант работел шуменецът Велико Кърджиев.

Като заместник на Антипа, за управител на аптеката бил назначен Костаки Иванов, по народност българин от Калофер. Завършил в Цариград като помощник-аптекар. Работи в аптеката като чиновник до Освобождението, след което я откупува от съдружниците. Под фирмата аптека „България” Костаки Иванов я притежава до 1904 г. На няколко пъти той мести аптеката в различни сгради по улица „Араста” (днес „Цар Освободител”), докато не построява собствена двуетажна сграда, в партерния етаж на която била аптеката. Извън аптечната си дейност Костаки Иванов практикувал и зъболекарство. На 5 ноември 1904 г. той продава аптеката на Хиню Недев, който я стопанисва до смъртта си през 1940 г.

Хиню Недев

Хиню Недев е роден през 1875 г. в Шумен. От 1894 до 1896 г. стажува и работи като помощник в аптеката на Итало Миланези във Видин. Следва фармация в Женевския университет, дипломира се 1901 г. През 1908 г. двамата братя Янко и Хиню Недеви построяват масивна сграда, съобразена с тогавашните изисквания за устройството на една съвременна аптека. На следващата година аптеката на Хиню Недев е преместена в новата къща.

В книгата си „На кафе със спомените”, Недко Попов описва аптеката от своето детство, собственост на чичо му – Хиню Недев, така: „Преди Втората световна война в Шумен имаше четири аптеки. Според тогавашния закон една аптека обслужва до осем хиляди души и трябваше да бъде на разстояние най-малко двеста метра от друга аптека. Тогава четирите аптеки в града ни бяха на Бержерано – на площад „Кристал”, на Кърджиеви – на централния площад, на Миланов – на площад „Оборище” и на Хиню Недев – на ъгъла на ул. „Цар Освободител” и ул. „Илия Р. Блъсков”. От четирите аптеки на чичо Хиню беше най-голямата и най-добре обзаведената. Архитектът ѝ е предвидил всички необходими изисквания на закона още при строежа на двуетажната сграда. Тя имаше голяма зала, работно помещение с лаборатория и стая за нощно дежурство. С двамата братовчеди играехме в махалата. Влизахме често в аптеката. Чичо Хиню ни даваше парички за бонбони и закуски. Приемната зала на Чичохинювата аптека беше подредена и украсена изящно. От двете ѝ страни, на високи стъклени витрини, се мъдреха разноцветни стъклени шишета с големи запушалки и красиви етикети. В тях имаше различни лекарства. ”

В началото на 70-те години в Шумен била открита и трета аптека от Атанасаки Пименидис (1836-1902). Първоначално аптеката му била на „Араста”, по-късно е преместена по Казанджийската улица, а след това в къщата му на пл. „Оборище”. И тази аптека, както останалите, била обзаведена образцово, по европейски. Инвентарът, стъкларията и бурканите били доставяни от Париж. След смъртта на Пименидис, тя е наследена от неговите близки, които я давали под наем или наемали фармацевти за управители. През 1938 г., неговият внук – фармацевтът Георги Миланов, поддържа аптеката до одържавяването ѝ.

След Освобождението в Шумен се открива четвърта аптека от Антон Вайсман. Първоначално тя се намира на „Арастата”, по-късно е преместена на Куюмджийската чаршия, а след това на пл. „Кушир” (днес пл. „Освобождение”). Тази аптека просъществува почти 40 години и през 1923 г. е откупена от В. Кършев.

През 1898 г. е открита общинска аптека, която отпуска безплатно лекарства на бедни граждани. Това била и първата стъпка към осъществяване на безплатна медицинска помощ в града ни. През 1913 г. шуменските аптекари първи в страната въвеждат нощните и празничните дежурства на аптеките.

Сериозна трудност представлявало снабдяването на аптеките с лекарства по това време. След Освобождението аптекарите-собственици били принудени да търсят различни пътища за набавяне на необходимите медикаменти, но най-често те били доставяни от големите фармацевтични лаборатории в Германия, Австрия, Швейцария.

Първата дрогерия в Шумен се открива от фармацевта Димо Димов, завършил фармация в Грац. Намирала се е на ъгъла ул. „Лайош Кошут” и бул. „Славянски”.

На 9 март 1914 г. се учредява Първото българско аптекарско акционерно дружество със седалище в град Варна. Създадено е по инициатива на трима шуменски аптекари – Хиню Недев, Борис Спасов и Несим Бержерано, съвместно с петима варненски аптекари. След националната катастрофа, настъпила след Първата световна война, през 1922 г. се стига до ликвидация на Акционерното дружество.

34

Източници:

Ангелова, Росица. Културен живот  / Росица Ангелова. // Шуменското общество : 1919 – 1944 : Фабер, 2013, с. 315-549

Недев, Недко Х. История на лекарствоснабдяването и аптечното дело в Шумен / Недко Х. Недев. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен – Кн. 1 – Шумен, 2004

Пейковска, Пенка. Аптечното дело в България през Втората половина на ХІХ век в Документалното наследство на унгарския аптекар Георги Силаги / П. Пейковска. // Из живота на европейските провинции на Османската империя през XV-XIX век : сборник изследвания в памет на проф. д.и.н. Елена Грозданова / състав. и ред. Стефка Първева, Олга Тодорова. – София: ИК „Гутенберг“, 2016

Попов, Недко. Аптеката на чичо Хиню / Н. Попов. // Попов, Недко Йорданов. На кафе със спомените : Разкази / Недко Йорданов Попов. – Шумен : Славчо Николов и сие, 2015

Прочетете още

Д-р Иван Карамихайлов – първият български хирург, признат за „народен лекар”

Д-р Иван Михайлов Карамихайлов е един от създателите на хирургията в България, първият цивилен ръководител на редица военномедицински болници по време на Балканската и...

19 прочети повече