През
първата половина на XIX
век Шумен се издига като голям икономически и културен център с добре развити
занаяти и търговия. С тях се разкрива необходимостта от ново светско
образование.
По инициатива на
общината се създава светско взаимно
девическо училище, с което се задължават всички
организации на еснафа да отделят част от своите приходи за неговата издръжка.
Към него биват привлечени известни и добре подготвени учители като Стефан Изворски,
Сава Доброплодни и Сава Филаретов. В девическото училище взаимоучителната
метода била въведена през 1846 г. Броят
на ученичките нараснал над 100. До 1850 г. училището се помещава в една от стаите
на черковната килия, пристройка към църквата „Св. Възнесение”.
В началото на
1850 г., след основен ремонт и пригодена за училище, девическото взаимно
училище бива преместено в къща подарена на черковното настоятелство от Атанас
хаджи Великов. В този период обучението е поверено на учителя Христаки
Букурещлиев.
По време на Кримската война (1853-1856), Шумен е стратегическа военна база. Училищните сгради се използват за военни нужди, а учебните занятия се преустановяват. Само девическото взаимно училище не прекратява учебния процес. До края на войната е преместено в една от стаите на къщата на училищния настоятел хаджи Анастас Стоянов. Там учат и завършват 15 девойки под ръководството на първата жена учителка в Шумен Елена Златарева-Илиева, ученичка на Сава Доброплодни.