Image

Гара Шумен

В края на XIX и началото на ХХ век държавата, освен че започва да разширява шосейната мрежа, насочва своето внимание и към железопътния транспорт, който има най-голямо значение за стопанското ѝ развитие по това време. Като незаменимо средство за водене на успешни военни действия, в края на Първата световна война железницата се утвърждава като най-модерния транспорт в България.

Една от първите железопътни гари в България е Шуменската, разположена на жп линията София – Варна.

Жп гара Шумен, 1907 г.

Железопътната линия е построена за много кратко време, основно на два етапа. Първата отсечка от гара Каспичан до Варна е въведена в експлоатация през 1866 г. и е част от първата железопътна линия в днешните български земи Русе – Варна, а втората е строена на няколко подетапа (от 1894 до 1899 г.). Гара Каспичан е създадена като жп станция Шумлъ на първата жп линия Русе – Варна.

През 1894 г. се построява участъкът Шумен – Каспичан с дължина 23,9 км. Открит е за експлоатация на 20 юни 1895 г.

Жп гара Шумен

Тогава е завършен и вторият етап от жп линията София – Горна Оряховица – Варна, с дължина 541 км. Първият началник на гара Шумен е О. Саваджиян, който поддържал гарата с 18 души персонал. Основната ѝ дейност била превоз на пътници и товари.

Най-дългата отсечка Плевен – Шумен влиза в експлоатация на 8 октомври 1899 г. Тази линия скоро преобразява стопанския живот на цяла Северна България.

Пивовара и линийката “Катеринка”

През 1912 г. Пивоварно дружество Шумен решава да построи жп линия за своите нужди, която да свързва бирената фабрика с Жп гара Шумен. Първата копка на линийката е направена на 1 август 1912 г. Приемането ѝ става от специална комисия през 1914 г. Линийката, наречена Катеринка, минавала по северния склон на Илчов баир извън града.

През 1928 г. от София и Варна през гара Шумен преминават 2 пътнически, 2 бързи и един смесен влак.

На мястото на старата шуменска гара, построена през 1895 г., през 1942 г. е поставено началото на строителството на нова, модерна, съвременна сграда. Разположена на площ от 1800 кв.м и дължина 100 м, сградата е с две крила, разделени с голяма чакалня. В лявото крило се намират железопътните служби, а в дясното – ресторант и чакални. На втория етаж се разполагат съобщителните средства. Перонът е покрит с железобетонен навес, дълъг 200 м.

По време на Втората световна война транспортът е поставен при утежнени условия на работа поради голямото нарастване на обема на превозваните стоки – багажи и колетни пратки, във връзка с военните нужди. Независимо от трудностите ролята на Жп гара Шумен нараства.

Железопътният транспорт в района до 9 септември 1944 г. е с остаряла материално-техническа база, с износен подвижен състав, а железопътният път е на ниско технико-експлоатационно равнище. Въпреки това той спомага за комуникациите на града с останалите райони на страната и света.

42

Източници:

Ангелова, Росица. Стопанско развитие на Шумен 1878-1944 г. / Росица Ангелова . – В. Търново : Фабер, 2006.

Железопътната линия гара Шумен – Кьошковете. // Общественъ гласъ, N 34, 4 авг. 1912.

Попов, Недко. През 1882 г. Шуменското пивоварно сдружение… / Недко Попов. // Попов, Недко Йорданов. Кьошковете : Спомени / Недко Попов. – Шумен : Славчо Николов и сие, 2006.

 

Прочетете още