Image

Градска градина

Още преди Освобождението, в някои от по-големите градове вечерната разходка започва да навлиза в бита на населението. В политиката си за благоустрояване и хигиенизиране на селищата през втората половина на 19 в., Мидхат паша поставя началото на изграждането на градски градини. В тази връзка по предложение на Омер паша в Шумен “започнало да се прави градина, която да бъде място за разходки на всички чиновници и градски жители”. Водещият пример на Шумен се определя до голяма степен от факта, че от средата на 19 в. в града се заселва голяма унгарска емигрантска група, която оказва трайно влияние върху бита и културата на шуменци. Теренът на сегашната Градска градина е бил пусто място, обрасло с шипки, дренки и други диви храсти. Началото на градината е поставено през 1897 г. от лесничея Кунчев, който засажда първите дървета. През 1908 г. по изграждане на парковете и градините на града започва работа Иван Стойчев – баща на проф. арх. Любен Стойчев – изтъкнат български специалист, учен в ландшафтната архитектура и паркостроителството. През тази година Стойчев се заема с оформяне на Градската градина като основен парк на града. С помощта на чеха Антони Новак и чертожниците Жеко и Оник той съставя план на градината. Изгражда се основната алея, трасирана и определена от основния пешеходен поток от центъра на града към гарата. За настилка на алеите се е ползвала сгурия от жп гарата. Основната композиция на алейната мрежа се е запазила и до днес. През 1910 г. са създадени оранжериите за цветя на мястото на сегашното спортно игрище в Градската градина. Оформят се първите цветни фигури, т.нар. торти или клумби. В централната част на градината през 1910-1913 г. е изградена красива беседка с площадка около нея. През следобедните и вечерните часове там Духовият военен оркестър е изпълнявал популярни и класически мелодии. Помощникът на Иван Стойчев – Васил Атанасов, владеел перфектно немски език, което му помага да осъществи контакти с Германия: в Шумен се изпращат семена и разсади от банани, драцени, аралии, орхидеи, примули и много други екзотични и интересни цветя. Така започва усиленото цветопроизводство в оранжериите за озеленяването на града и за продажба на гражданите. По това време са изградени Старото казино и фонтанът в Градската градина. През 1933г. се очертава алеята на централния булевард съгласно проекта на арх. Нешев – тогава се засаждат липовите дървета по него, впоследствие станали негова слава. За младите липови фиданки се изкопават големи дупки 2 по 2 метра, като се напълват с горска почва, букова листовка и оборски тор. Градската градина се е поддържала интензивно през периода след 1930 г. като непрекъснато са добавяни нови елементи и растителност. Дооформена е и алейната мрежа. Цветните фигури и лехи, които са били засаждани, са изпълнявани с голяма фантазия и майсторство. Като материали за тях са използвани драцени, музи, палми и др. едногодишни цветя. Празните пространства са запълвани с бял пясък от местната кариера. 10

Източници:

Василев, Веселин. Парковото изкуство на Шумен / Веселин Василев. // Градина, 2001, N 4.

Кулелиев, Йордан Кръстев. История на градинско-парковото изкуство : Учебник за студентите от специалност Ландшафтна архитектура при ЛТУ / Йордан Кръстев Кулелиев. – София : ЛТУ, 2007. – 176 с.

Прочетете още