Игнажден

Преминавайки през вековете, българските празнични обичаи се предават от поколение на поколение. Те замират, приспособяват се, съживяват се, но винаги поддържат със своя смисъл и съдържание богатството на духовния ни живот.

Настъпващите християнски коледни празници започват с Игнажден. Това е денят, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец, чества се на 20 декември. На този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът е свързан с много поверия и ритуали. В народните вярвания се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. В различните краища на страната празникът се нарича още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Игнажден е денят, в който по традиция се спазва обичая „полазване”. На този ден е от значение кой ще влезе пръв в къщата. Хората вярвали, че ако този човек е добър и наистина им е донесъл берекет на следващата година задължително трябва да го поканят отново да дойде в дома им. Обичаите на този ден имат една обредна насоченост – да се пропъдят злите духове и да се осигури здрава и щастлива година.

В Шуменско този празник се нарича Игнажден. Според народните традиции в едно от селата в района възрастна жена разказва какви са били поверията и ритуалите в миналото на този ден:

„Игнажден винаги се празнува 5 дни преди Коледа за здраве и берекет в семейството. Готви се само постно, тъй като все още са Коледните пости. Всичко се приготвя от предната вечер – 19 декември. Вари се царевица, жито, тиква, боб. Ако има скътано грозде – голямо угощение ще падне. Задължително има орехи и ябълки. Вечерта срещу празника се вземат трески от дръвника, слагат се в една паница орехи, жито, сушени плодове (ошаф). Правят се три свещи като стъпка и се слагат в паницата, като се закрепват с орехите, житото и плодовете. Вечерта, като се подреди софрата, взема се лемежа от ралото (желязна част на рало, която се забива в земята и я разравя) и върху него се слагат живи въглени и тамян. С този лемеж се прекадява софрата три пъти. След вечерята софрата не се прибира и остава така до сутринта. Само орехите се раздават на членовете на семейството. Сутринта на Игнажден – 20 декември е много важно кой пръв ще влезе в дома. Първият гостенин е „полазник” (от полог при кокошките). Той сяда на земята, а стопанката разхвърля около него жито, плодове, орехи, ябълки и монети (желязна пара). Полазника ги събира в ситото, с което се пресява брашното и кътка: „кло, кло, кло”. Така, както кокошката си събира пиленцата, всичко разпиляно трябва да се събере. Докато събира полазника благославя: ”Колкото са здрави орехите, толкоз здрави всички в къщи, както дрънка в ситото, така да дрънка и в джобовете, както е пълно ситото, така да е пълна къщата…” Сядат на софрата и се почерпват. На тръгване стопанката дава събраното от полазника да си го носи за здраве и берекет. Ако полазникът е жена всичко от ситото се изсипва в престилката. Да е събрано, да не се пилее. Това също значи, че през годината ще се роди повече женска стока. Все за дамазлък (животно за разплод). Ако полазникът е мъж, тогава стоката ще е предимно мъжка, а на изпроводяк всичко от ситото се изсипва в кърпа, за да си го носи. Ако полазникът е добър и работлив човек, годината ще е добра. Ако е завистлив или мързелив – лоша година. Лемежа, треските и житото не се изнасят на двора след мръкване, оставят се да стоят до огнището. С лемежа се прекадява софрата на Коледа и на Йордановден. На Сурваки всеки от семейството изважда орехите от Игнажден. Счупва ги и ако са пълни и здрави ядките, значи, че и той ще е здрав през цялата година. Треските и житото от Игнажден, чак на Йордановден сутринта, се изхвърлят на двора при кокошките за здраве и берекет”.

24