Image

Най-старият паметник в Шумен на дарителя на „УЧАЩИТЕ СЕ ДЕВИЦИ” НАНЧО ПЕНЕВ ПОПОВИЧ

Нанчо Попович е най-щедрият дарител на образованието в Шумен в първите години след Освобождението. По размери на дарението е сред първите осем в страната. Роден е в Шумен през 1818 г. На 27 годишна възраст е принуден да се изсели в Румъния. Занимавал се е с търговия и чифликчийство и е натрупал значително имотно състояние. Посетил трикратно родния си град 1875, 1880 и 1882 г., когато зреела в него идеята да подпомогне девическото образование в Шумен.

Нанчо Попович

 За това решение навярно му е повлиял и Евлоги Георгиев, с когото си е сътрудничил в търговията. През 1882 г., т.е. една година преди смъртта си, в пълно „умствено и телесно здраве” направил завещанието си, като задължава Варненско-Преславския митрополит Симеон да състави една епитропия от трима шуменци, частни лица, които точно да изпълнят завещанието му със съдействието на Евлоги Георгиев от Букурещ. Завещателят определя неголяма сума за свои племенници и разпорежда за изграждане на училище за девици в Пълнокладенчовата махала, което да носи неговото име, а остатъкът от капитала да се даде под лихва. Остатъкът, за който става дума, в Банкерската къща на Евлоги Георгиев се оказва 20 000 наполеона (400 000 златни лева). Със сумата от 90 000 лв. се закупува новоизградено училище с 13 класни стаи до черквата „Възнесение” и през 1937 г. фондът има 1352 000 лева.

През 1894 г., 15 години след Освобождението ни от турско владичество, когато възрожденските добродетели са владеели умовете и сърцата на будни българи, от управлението на фонда „Нанчо Попович” бил поставен пред Градския съвет въпросът за намиране на подходящо място за издигане на паметник на големия училищен благодетел.

Предлагало се постаментът да бъде от мрамор, а бюстът от бронз и да бъде поставен на „прилично видно място в града”. Председателят на читалище „Архангел Михаил”, който по-късно бил избран за кмет на града и за народен представител, предложил да се отчуждят частните имоти, които се намирали на северната страна на сегашния площад „Възраждане”, и там да се построи една прилична читалищна сграда и пред нея да се издигне паметникът на училищния благодетел Нанчо Попович. Идеята на кмета Христо Тодоров – млад, енергичен и високообразован адвокат, била възприета. Скоро след това мястото, част от което било заето от стара кланица, било отчуждено. Кметът заминал за Париж, за да поръча плановете на читалищната сграда и паметника на известния френски архитект J. M. Mercier. Три години и четири месеца по-късно строежът на новата читалищна сграда бил завършен и тържественото и откриване станало на 28 декември 1898 г. с пиесата „Иванко”. На 9 май 1899 г. бил открит и паметникът на Нанчо Попович и по този начин бил завършен целият ансамбъл, предвиден от френския архитект. Постаментът на паметника наистина бил направен от монолитен блок от бял мрамор с архитектурни мотиви, върху който е поставен бронзовият бюст на благодетеля, сътворен от френския скулптор F. Barbidienne Fondeur (Ф. Барбидиен Фондьо). Целият паметник е ситуиран централно в оста на симетрия на читалищната сграда. Понастоящем бронзовият лик е придобил патината на времето. Българският надпис от южната страна на пиадестала, според правописа в края на 19 век гласи:

НАНЧО ПЕНЕВЪ ПОПОВИЧЪ

роден въ гр. Шуменъ

починалъ въ с. Падина

[Ромѫния в лѣто 1883]

а на северната страна на пиедестала:

БЛАГОДѢТЕЛЬ

на

учащить се дѣвици

въ гр. Шуменъ

Паметникът представлява едно художествено бижу за Шумен!

Автор на статията: арх. Венелин Иванов

45

Прочетете още

Левски в Шуменско

Като личност и революционер Левски е уникално историческо явление. У него намират щастливо съчетание множество най-прекрасни човешки качества, които го извисяват като професионален майстор...

30 прочети повече