Image

"Нанчова" девическа гимназия

През 1891 г. Общинското трикласно педагогическо училище и трикласното девическо училище се сливат в една девическа гимназия с шест класа, която приема името на своя благодетел Нанчо Попович и става Общинска девическа Нанчова гимназия, защото започва да използва фонда на благодетеля си, специално създаден за издръжка на училище„за възпитанието на девиците като бъдещи гражданки, майки и учителки-възпитателки”. Гимназията се нарича Общинска, защото освен приходите от Нанчовия фонд получава издръжка и от Шуменска община.

От завещания фонд на класното девическо училище, който е 20 000 златни австрийски наполеона, през 1889 г. е закупена сграда за училище между горната църква и болницата, в която гимназията се помещава до 1938 г. Останалите средства били внесени в БНБ – София за издръжката му. Като надзирател към изпълнение на завещанието Нанчо Попович определя своя приятел и благодетел Евлоги Георгиев (дарител на Софийския университет).

През октомври 1903 г. се провежда извънредно заседание на Шуменския градски общински съвет и училищното настоятелство. На него се взема решение наличният фонд на гимназията да бъде предаден на държавата. Министерският съвет и Народното събрание одобряват това становище и от 1 февруари 1904 г. гимназията става държавна, но запазва своето име „Нанчова”. Тази промяна става поради нарасналите разходи на гимназията и невъзможността тя да се издържа само от фонда.

През периода 1900-1912 г. девическата гимназия е със средно 15 – 18 паралелки, в които се обучават от 600 до 800 ученички, заедно с педагогическите курсове. След 1900 г. съгласно предписание на Министерството на народното просвещение се открива шести, а през 1901-1902 г. и седми педагогически курс, а гимназията става педагогическа. Като такава тя съществува до 1912 г. На 12 февруари 1904 г. е издаден нов закон за девическото образование у нас, който засяга и девическата гимназия. Съгласно новия Закон и окръжно №7852 – 24 юни 1905 г. на Министерството на народното просвещение от 1905-1906 учебна година девическата педагогическа гимназия в Шумен следва постепенно да се превърне в пълна общообразователна от типа на мъжките гимназии. Последните курсисти постъпват през 1908-1909 г. До края на учебната 1911-1912 година са ликвидирани напълно педагогическите курсове и училището става гимназия.

Докато е три и четирикласно (1891-1892 г.), то се помещава в учебната сграда закупена от Нанчовия фонд и е настанено в нея през 1890 г., където престоява до 1938 г. С нарастване на паралелките се увеличава и нуждата от по-голямо учебно здание. На 16 януари 1927 г. се провежда общоградско събрание, на което се избира комисия по изграждането на ново училище. Едва през 1931 г. започва строителството на настоящата сграда, по която през учебната 1936-1937 г. е завършена централната част. След това биват построени източното и западното крило.

Откриването на новата сграда се отпразнува на 23 април 1939 г., когато пред събралото се мнозинство от хора се извършва освещаването и на новото знаме на гимназията, подарено от родителския комитет. По това време започва благоустрояване на района.

По време на войните – Балканската и Първата световна война, учебният процес, както в страната, така и в града бива разстроен. Училищните сгради се заемат за военни нужди и биват мобилизирани голям брой учители.

Учителският персонал в девическата гимназия е основно от жени и затова тя запазва своята структура и учебен процес. Училището и тогава не намалява броя на възпитаничките си. През следвоенната 1919-1920 г. тя има 16 паралелки със записани всичко 657 ученички.

Общодържавните нужди налагат след войната някои средни училища да бъдат преустроени в педагогически. От учебната 1922-23 г. до 1932 г. девическата гимназия отново се преустройва в педагогическа. За две години от 1932 до 1934 г. се ликвидират двата педагогически горни класа и гимназията отново става общообразователна.

На 15 декември 1950 г. по инициатива на комсомолската организация и с решение на Педагогическия съвет e избран нов патрон на гимназията. Преименува се на името на известната ремсистка, борец против фашизма Лиляна Димитрова.

Първа политехническа гимназия “Лиляна Димитрова”

През 1954 г. училището става смесено, в него се обучават заедно момичета и момчета от 1 до 11 клас. Така бившата девическа гимназия „Нанчо Попович” вече е Първа политехническа гимназия „Лиляна Димитрова”. За този период напомня паметникът на Лиляна Димитрова, който стои пред входа на гимназията.

От 1970 г. Първа политехническа гимназия „Лиляна Димитрова” става Математическа, а от 1982 г. гимназията е Природоматематическа, като се осъществява прием и на музикални паралелки.

Нов период в историята на гимназията започва с демократичните промени след 1989 г. През 1990-1991 учебна година, във връзка със 100-годишнината от наименованието ѝ (1891 г.), по предложение на Педагогическия съвет и с решение на Общинския съвет гимназията връща името на патрона си – Нанчо Попович и възстановява честването на патронния си празник на 6 декември – Ден на дарителя.


Природоматематическа гимназия “Нанчо Попович”

Днешната Природоматематическа гимназия “Нанчо Попович“, водеща началото си от Първото девическо килийно училище е наследник на богатото минало на старите девически училища в Шумен. През годините тя се е утвърдила като едно от най-добрите учебни заведения на територията на града ни.

34

Източници:

Златев, Йордан. Сто и четиридесет години огнище на просвета и култура : Наследник на богати традиции / Йордан Златев. // Шуменска заря, N 55, 11 май 1968.

Петрова, Виолета. [Сто и петдесет] 150 години ПМГ “Нанчо Попович” – Шумен : Алманах /  Състав. Виолета Петрова. – В. Търново : Фабер, 2006.

Старият Шумен в картички  : Албум . – Шумен : Студио Трима, [2011]

[Сто и четиридесет] 140 години девическо училище в Шумен [Първа политехническа гимназия “Лиляна Димитрова”] : Юбилеен сборник. – Шумен : печ. Г. Димитров, 1968.

 

Прочетете още

Д-р Иван Карамихайлов – първият български хирург, признат за „народен лекар”

Д-р Иван Михайлов Карамихайлов е един от създателите на хирургията в България, първият цивилен ръководител на редица военномедицински болници по време на Балканската и...

19 прочети повече