Трудно е да се каже, кога точно е възникнал конният спорт в България, но някои факти от спортната ни история свидетелстват, че първите надбягвания с коне се провеждат в Шумен. Такова потвърждение за конния спорт е съобщение в „Цариградски вестник” от 1856 г., за организирано международно състезание в града.
Тогава, след Кримската война, войските, съюзници на Турция, минават през България, като някои военни части остават тук, за да прекарат зимата. В Шумен е настанен английският конен полк. На офицерите правят впечатление хубавите коне и опитните български ездачи в региона. Така на 27 февруари 1856 г. били уредени конни състезания на поляна източно от града, които продължили три дни с надбягвания и прескачане на препятствия, за което дописникът на „Цариградски вестник” пише: „Най-после турили бяха дъски и накараха конете да ги прескачат, което направиха по чудесен начин”.
През първия ден надпреварата била спечелена от кон тюркменска порода, принадлежащ на английски чиновник, а голямата награда през третия ден – спечелена от арабски кон, собственост на местен шуменски чиновник, язден от български ездач.
С основание тази проява може да се счита за първото международно състезание по конен спорт в България, отбелязано писмено.
Години по-късно, през 1864 г. в околностите на Шумен, русенският валия Мидхад паша основава конезавод за нуждите на османската империя, наречен „Кабиюк”. Конезаводът придобива световна известност, но след сключване на Санстефанския мирен договор бива закрит.
На 25 февруари 1883 г. княз Александър I Батенберг издава указ, с който се слага началото на нов конезавод на мястото на бившия „Кабиюк”, наречен Александровски държавен конезавод, преименуван през 1894 г. в Държавен конезавод. Внесени били жребци и кобили от Русия, Турция, Унгария и други страни с цел да се създаде местен тип кон за нуждите на армията. На територията на Националния историко-археологически резерват „Кабиюк” се намира и лятната резиденция на княз Александър Батенберг, където са били обсъждани важни решения за България. Сред тях са и укази в подкрепа на развитието на коневъдството у нас.
През февруари, същата година е организиран далечен конен пробег по маршрут Шумен-София. По това време група руски и български офицери и войници от II-ри конен полк в Шумен, след предварителни тренировки в околностите на града, при тежки зимни условия изминават разстоянието Шумен-Ловеч-София през Балкана за 6 дни.
Така се поставя началото на далечните конни преходи в България, като първи организирани прояви в този спорт. Често начален или краен пункт в тях е Шумен.
Днес „Кабиюк” е държавно предприятие с различни дейности в земеделието и животновъдството, но водещи си остават селекцията и развъждането на коне.
Повече за ДП „Кабиюк” на краеведския сайт „Шуменски край” за популяризиране на културно-историческото наследство, природните забележителности, историята и бита на населените места в Шуменска област http://shumenski-krai.com/%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%b0/%d0%ba%d0%b0%d0%b1%d0%b8%d1%8e%d0%ba/
Източници:
Попов, Владимир Г. Арабският кон и неговите кръвни линии и фамилии в завода Кабиюк / Владимир Г. Попов . – София : М-во на земеделието и държ. имоти, 1939
Рачев, Рачо Иванов. Първият военен “Александровский конезавод” край град Шумен / Рачо Иванов Рачев. // Материали по история на Шуменския гарнизон / Под общ. ред. на Мишо Атанасов Йорданов. – Шумен : М-во на отбраната, 1995
Рашев, Рашо Станев и др. Кабиюк : Ранносредновековен могилен комплекс / Рашо Рашев ; и др. Станислав Станилов, Станимир Стойчев. – София : Класика и стил, 2014
Събева, Илияна и др. Страници от историята на коневъдството / Илияна Събева, Б. Ганчев. // Шуменска заря, N 95, 24 юли 1985
Цветков, Богомил. Интересен факт / Богомил Цветков. // Шуменска заря, N 109, 16 септ. 1980