Синагогата

Синагогата е еврейска култова сграда, строена през XIX век в еврейската махала. Строежът ѝ е завършен през 1860 г., когато е и осветена. Думата „синагога” има гръцки произход и означава „събрание, център на поклонничество на евреите”.

Според най-ранните сведения, заселването на еврейската общност в Шумен става около 1780 г. По данни на пътешественика Барбие дьо Бокаж за населението в Шумен, през 1810 г. в града живеят 38 еврейски семейства, населяващи Чифут махалеси /квартал на евреите, разположен на брега на р. Поройна/. За наличието на синагога в Шумен, в своите пътни бележки, пишат учени като Феликс Каниц, Константин Иречек и др. Първата еврейска синагога в Шумен е малка дървена постройка, изградена непосредствено след като в града се заселват първите евреи.

С нарастването на еврейската община малката синагога, служеща и за „мелдар” /вид училище/, не само че не можела да побира всички отиващи на молитва, но постепенно се съборила, което наложило и изграждането на нова масивна сграда. През 1855 г. евреите в Шумен решават да построят нов духовен храм. Новата синагога е издигната на мястото на старата дървена постройка.

В архитектурно отношение тя е масивна, двуетажна каменна сграда, с дебелина на зидовете 0,80 см. Първият етаж е със застроена площ с дължина 21,40 м и ширина 16,68 м, където се намира и молитвената зала. На втория етаж е така наречената галерия. Към нея се отива посредством вита стълба. В продължение на години в синагогата са се извършвали ежедневно религиозни служби, тъй като евреите са били силно религиозни. Посещавана е три пъти дневно: на сутрешната молитва – „шахарит”, следобедната – „минха” и вечерната – „арвит”.

След закриване на шуменската еврейска община през 1964 г., два от парокетите /богато извезани завеси/ са предадени на софийската синагога, където се пазят и досега. С един от тях е бил покрит свещен шкаф, където са се държали свитъците от Тората.

Службите, в продължение на години са извършвани от равин. Първият равин в Шумен /от 1790 до 1809 г./ е бил Насим Хаим Шалом Сарагоса. Последният е служил до 1884 г. След тази година службите са се извършвали от хазан.

Върху южната страна, вдясно от входа на синагогата, през 1943 г. инж. Митрани изработва слънчев часовник, предизвикващ интереса на всички преминаващи край сградата. И до днес сградата е останала в паметта на шуменци, като „къщата със слънчевия часовник”.

Еврейската синагога се превръща в място не само за служби, но и за концерти, сватби, религиозни ритуали и други празници.

През 70-те години на ХХ век се е предвиждало тя да бъде реконструирана като зала за камерни концерти, но поради липса на средства проектът не се осъществява. Изоставена, без да се охранява, тя е подложена на разрушение и ограбване. Нейното срутване става на 5 януари 1995 г.

През 1902 г. в двора на синагогата е построена чешма, върху която е вграден надпис с годината на изграждането ѝ. След срутването на еврейския дом през 1995 г., организацията на евреите в града премества чешмата в Историческия музей. При преместването една част от надписа е унищожена.

Поради своето архитектурно и историческо значение, синагогата е обявена за паметник на културата през 1975 г.

37