Image

Старите казарми в Шумен

През последната четвърт на 18 в. и първата половина на 19 в., Турция води много войни срещу Русия, при които търпи редица поражения. За да спре разрушаването на държавата, султан Махмуд II предприема военни и административни реформи, унищожава еничарите и поставя началото на редовна турска армия, устроена и въоръжена по европейски образец. За обучаване на войските, в които са съсредоточени по-големи гарнизони, започва изграждане на казармени сгради, а в околностите им се създават нови укрепителни съоръжения под ръководството на пруски и френски офицери.

През годините на Руско-турската война през 1769-1774 г., върху левия бряг на р. Енчова, непосредствено под „Силистренската” врата, в североизточния ъгъл на крепостната ограда е изградена кавалерийска казарма (аткъшласъ). На нея се отдава високо отбранително значение в случай на проникване на неприятеля в района на затворената от крепостната ограда площ, като трябва да играе роля и на цитадела. По план казармата е с форма на четириъгълник с обширен вътрешен двор. Вътрешният двор е достъпен през входа, разположен в средата на дългите страни: главен от южната страна и заден от северната. Казармата е със сравнително нисък първи етаж (2,50 – 2,75 м) и е с функция на склад за артилерийските полкове. Горният етаж е с височина 3,50 – 4,00 м. В северозападния ъгъл е лазарета, състоящ се от две по-малки и едно по-голямо помещение. В средата на южния блок са разположени две стълбища за третия етаж, където се намира щабът на войските, квартируващи в казармата. На външния горен край се чете похвален надпис на турски, изписан върху мраморна плоча. От надписа става ясно, че казармата е построена през 1774 г. Вторият етаж е с 4 спални помещения, на всяка страна по едно, всяко от които побира по 120 войници. Вътре в помещенията са оформени малки стаи като канцелария и подофицерска стая. Около казармата е образуван обширен плац, който позволява да се обучават едновременно 7-8 батареи. След Освобождението тази казарма се заема от 2-ри артилерийски и 5-ти артилерийски полк.

Друга стара казарма, строена в периода 1769-1774 г., отново по време на Руско-турската война, е Топхане – артилерийска казарма. Разположена e в местността „Чашка” до крепостната стена откъм Илдъзтабия в Шумен. Тя има две казармени помещения, всяко с по две противоположни врати, извеждащи директно към двора и към централно разположен салон. През салона е пътят към две канцеларии. Общите габарити на корпуса са 75 м на 12 м. Тази казарма представлява част от комплекс, застроен около централния двор, включващ по периферията освен казармените помещения, още и конюшня, складове, кухня но всички те рухват през 1899 г. Постройките на Топхането образували четириъгълник, състоящ се от 4 отделни сгради. Северната по-голяма сграда, съдържа две спални помещения, а успоредната на нея от юг – едно казармено помещение. На запад дворът е затворен от дълъг ред помещения за складове и кухня. В Топхане квартирува прислугата на крепостната артилерия и се съхранява нейната материална база: оръдия, ядра, заряди. Източната постройка е реконструирана в жилищни помещения. След Освобождението в Топхане е настанен 19-пехотен полк, а след преместването му в Разград – пионерите и интендантството на Шуменския гарнизон до Балканската война. След Първата световна война помещенията на казармата се ползват за складове на оръдия и бойни припаси. Само в източната постройка е настанен конен полицейски участък. През 1920 г. на това място е планувано да се построят казарми за трудовите войски, но медицинска комисия открива, че водата е негодна за пиене и идеята не се осъществява.

Друга стара турска казарма е известната пехотна казарма Пияде къшласъ, построена преди 1728 г. и съборена през 1956 г. Казармените постройки на Пияде къшласъ представляват цял ансамбъл от сгради, затварящи четириъгълен двор с входове от север и югоизток. Още преди Освобождението част от северното крило е опожарено и разрушено, по-късно е изградено по различен начин. Преди Кримската война западната част на казармата е преустроена в затвор. Сградите на Пияде имат внушителни размери – външно 159/109 м. По отношение на строителната техника, употребените материали и ширина на сградата, се открива пълно сходство със старата турска болница. При Пияде не са правени несполучливи ремонти, като се изключат няколко подобрения, както и двата пожара и последното събаряне на сградата.

Западно от казармите Пияде, по-късно са построени други военни учреждения за квартируващия в града Втори армейски корпус, чиято численост в мирно време достигала до 10 000 души. Тези постройки са двуетажни сгради с добро архитектурно членение. Една част от тези помещения се използва за пехотна казарма. В техния район били построени по същото време и интендантски постройки, фурна и складове. Всички те биват съборени около 1904-1906 г. и на тяхно място се изграждат новите казарми на 7-ми пехотен полк. Строежът вероятно се е случил около 1858/60 г. когато турското правителство започва строенето на нови хигиенични казарми, канцеларии за Втори военен корпус и жилища за висшите военни чиновници и „харемлъци” (отделения за жените). Тази казарма е известна под името „Сараят”.

В района на Шуменската крепост много от отделните укрепления са с казиметровани помещения, безопасни от навесна артилерийска стрелба, за закрития на техните гарнизони. Така в разположението на големия модерен форт Илдъз табия, е разположена казарма за 200 души; фортът Баш тепе табия разполага с две казармени помещения общо за 120 души, конюшна и барутен погреб, намиращи се скрити дълбоко в земята.

В обширното пространство, което заемала Шуменската крепост, имало и други сгради с военно предназначение, които обслужвали военния гарнизон. Особено голямо значение имала сградата на старата турска военна болница, застроена във формата на затворен четириъгълник. Лекувани са ранените и заболели военни, а в мирно време и гражданското население.

От различни данни, списания, чертежи и снимки се установява, че построяването на казармите и болницата във формата на затворен четириъгълник е типичен строеж, употребяван при военни сгради до средата на 19 в.

7

Източници:

Балабанов, Петър и др. Крепостно строителство по българските земи / Петър Балабанов, Стефан Бояджиев, Николай Тулешков. – София : Арх и арт, 2000. – 323-324 с. : с ил. ; 23X23 см. – (Българско архитектурно наследство)

Малък сборник включващ публикации в някои сборници, списания и вестници от 1956 – 2001 г. / Венелин Иванов и др. – Шумен : ЮниЕкспрес, 2002. – 160 с. : с ил. ; 21 см

 

Прочетете още

Георг Силаги и Панайот Волов – пионери на фехтовката в България

Връзките със съседни и западни страни, които зачестяват през 19 в. способстват шуменци да се запознаят с културата, революционните идеи и националноосвободителните борби на...

9 прочети повече