Image

Часовниковата кула

Всяко време си има своите културни паметници. Всеки квартал, всяка махала се е очертавала със своите бани, кафенета, занаятчийски работилници, сергии, дюкяни. Те са негови символи.

Едни от първите паметници и предвестници на Възраждането, свързани с настъпването на стопанско оживление по българските земи към средата на XVIII в. са часовниковите кули. От една страна те са олицетворение на икономическата мощ на българските занаятчии. От друга – необходимост да регулират работното време за избягване на конкуренцията, което е изисквало едновременното „вдигане и спускане на кепенците” в цялата чаршия под ударите на „сахата”.

Измежду всички часовникови кули в България от XVIII в. часовниковата кула в Шумен е една от най-старите. Тя се свързва с настъпилото към средата на XVIII в. стопанско оживление на града. Намира се в югозападната му част. Била е издигната в оживения някога квартал „Ортамахле” и записана в списъка на разхвърляне на ханета авариз („хане” – от тур. дом, къща, е облагателна единица в Османската империя; „данъкът авариз” е от категорията на извънредните данъци). Затова се смята, че в тази махала са живели заможни български еснафи, дали средства за построяване на часовника.

Кулата се състои от две части. Долната част е квадратна, с размери 4.20/4.20 м белокаменна кула, с височина 5.40 м, която завършва с леко наддаден каменен корниз покрит със стари керемиди. Над каменния постамент е изградена призмена постройка наподобяваща минаре с дъсчена обшивка, която завършва с малка ажурна част с шапковиден покрив. В нея е поместен, ръчно изработен, часовников механизъм. Времето се е отчитало посредством чукчета върху две камбани, които са отброявали часовете със 156 удара в денонощие.

Като символ на времето, в основата на часовниковата кула е вградена богато украсена чешма, а над нея – мраморна плоча с надпис на османотурски език. В него е упомената годината на строежа – 1740. За неизвестния майстор часовникар има само няколко думи, без да се споменава името му: „Майсторът постави в нея (в кулата) един великолепен и безподобен часовник и си остави такова име, че няма подобни нему.” По предание този архитектурен паметник е дело на български майстори. 

Надписът върху мраморната плоча, над корниза на зазиданата в основата на кулата чешма, прави най-силно впечатление сред всички стихове върху часовникови кули у нас. Той е в стихотворна форма и представлява поема от 24 стиха – колкото са и часовете в денонощието. В тях поетът каменоделец проследява движението на живота, призовава за повече справедливост, човешко равенство и душевна красота.

51

Източници:

Люлка на древна култура : Музеи и паметници на културата в Шумен и Шуменски окръг / Б. Хараланова и др. – С., 1979, с. 39-41 : със сн. Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България : XV – XX век / Състав. Любомир Миков; Науч. ред. Иванка Гергова, Любомир Миков; Ред. Регина Митева. – София : Акад. изд. М. Дринов, 2006, с. 73-74.

Прочетете още

Първата телеграфна служба, създадена на базата на първия телеграф в турската империя

След Освобождението в България няма модерни за времето си съобщения, но за кратко време съобщителното дело получава добро развитие. Съобщенията са фактори в просветното,...

16 прочети повече