Image

Шуменска крепост

Върху скалист хълм, на около 3 км западно от съвременния град Шумен, в местността Хисарлъка се издига Шуменската крепост. Защитена от три страни с непристъпни склонове и здрави стени, тя е близка по разположението си до късно средновековните български крепости в Търново, Червен, Ловеч. Това място поради намиращите се тук старини, е получило названието Хисарлък, т.е. стара крепост. Важното стратегическо разположение е засвидетелствано от вниманието, което ѝ отделят арабският пътешественик Идриси и Ана Комнина през 12 век във връзка с похода на баща ѝ Алексий Комнин към Дръстър. Според арабския летописец Идриси, от крепостта се е отделял път, който е бил клон на главния път Варна – Цариград. Започвал е от Шумен, през Ришкия проход, Карнобат за Рукастро и през Факия се е сливал с главния. Оттук той е бил единственото съобщително средство на юг през Преслав и Върбица.

Крепостта има форма на триъгълник с острие на запад. Северната и източната ѝ страна граничат със самия ръб на възвишението, а южната върви по един от склоновете му. Дължината на оста изток-запад е 235м, широчината е 135 м, с обща площ 127 дка. Хребетът остава достъпен само откъм северозапад.

Началото на археологическите проучвания на Шуменската крепост поставят Рафаил Попов и Иван Моллов, а на системните разкопки – шуменската археоложка Вера Антонова през 1957 г. Продължилите повече от 30 г. изследвания разкриват сложни крепостни съоръжения, жилищна и култова архитектура, развито градоустройство. Резултатите показват, че животът в крепостта продължава през различните исторически епохи – от втората половина на 4 хилядолетие пр.н.е. до 15 век (1444г.), когато Владислав Варненчик опожарява, превзема и разрушава шуменската твърдина. Това определя нейната водеща роля сред останалите укрепления на платото през всички исторически епохи. При стратиграфските наблюдения се установяват 6 основни културни пласта и прослойки към тях.

Най-горният пласт е от ранните години на Османското робство.Създаван е в продължение на 50 години.

Вторият културен пласт изобилства с кухненска и трапезна керамика, със сграфито украса, както и с монети, украси, битови материали, гробове и пр. Този пласт е пострадал извънредно много, защото през робството и след Освобождението крепостта е била превърната в каменна кариера за строежите на града и в подножието на хълма.

Третият пласт е най-тънък. Това е пластът, в който са били градежите през Първото българско царство.

Четвъртият пласт се отличава от първите три. Състои се от сплъстена до зачервяване пръст от опожарените кирпичи. В него се намират извити и корубести керемиди. Горните слоеве лежат върху пепел, въглени и овъглени греди. Целият пласт изобилства от керамика тип „градищна”, ранновизантийски монети от императорите Юстин, Юстиниян и др. В него се наблюдават очертания на зидове и основи на сгради, строени в основите с камък, а в супер конструкцията с кирпич.

Петият културен пласт се състои от два слоя със следи от силно опожаряване както в пръстта, така и по крепостните стени, кули и жилища, предмети и монети. По всичко открито, този пласт се датира от II-IV в.

Най-долният пласт, опиращ на скалата, изобилства с фрагменти от тракийски съдове. Налице е и голямо количество керамика от старожелязната епоха.

Смята се, че първото поселение в крепостта възниква в 12 в. пр.н.е., в епохата на Троянската война. Доказано с археологически факти обаче, е съществуването на значително укрепено селище през тракийската древност V – II в. пр.н.е. Дълбоко, на повече от 4 м от днешното ниво, са открити останки от тракийския крепостен зид, който е проследен в участък от над 200 метра. Той обгражда крепостта от запад и юг, където хълмът е най-достъпен. При проучването е намерен и релеф на тракийски конник. С откриването на външната тракийска стена се установява, че крепостта е укрепена с двойни крепостни зидове. Разкопаните жилища, находките и двойното укрепяване подчертават, че тя е най-голямата и значима твърдина на Шуменското плато.

По-късно, през римската епоха (II-IV в.), укреплението се оказва възлов пункт на пътищата от Сексагинта приста (Русе) към Одесос и Константинопол. Почти всички римски пътища в провинция Долна Мизия (дн. североизточна България) минават през Шуменската крепост. Значението, което се придава на това направление, се потвърждава от многобройните укрепления и селища, създадени по неговото протежение.

Стената на римската крепост е запазена от височина 0,60 м в южната част до 1,40 м по нейното югозападно протежение. Градежът е от редове големи ломени камъни по лицето на зида и пълнеж от по-дребни камъни, свързани с бял хоросан. Първото разрушаване на укреплението е по време на готското нашествие в средата на III в. Към неговия край крепостта е възстановена, което личи от преправките на кулите и на стената. Повторно е разрушена през вторите готски нашествия от края на IV в. Впоследствие жилищните квартали са оградени с нова стена, вървяща успоредно на ранно римската.

Животът в крепостта

С идването на Аспаруховите българи и изграждането на система от укрепени лагери, а по времето на Омуртаг – и каменни аули, Шуменската крепост е върната към живот. Най-значимият период от историческото развитие на Шуменската крепост е късното Средновековиe (XII-XIV в.), когато тя се превръща в един от важните градски центрове на Второто българско царство, който според някои от последните проучвания е имал функции близки до тези на столичните центрове. Това е времето, когато се налага изграждането на засилената фортификация на града, включваща външно укрепление, състоящо се от три крепостни стени и малко вътрешно укрепление – цитадела

Укреплението добива своите стратегически функции и се превръща в истински феодален град. Вътрешната крепост, изградена върху самото плато, е защитена с три пояса от стени и кули. Както през ранните периоди, така и по време на късното Средновековие Вътрешният град, заключен между стените, е плътно застроен. Няколко главни улици, достигащи ширина 2,5 м, водят от входовете на крепостта към цитаделата, църквите, водоемите и малките площади. Главен вход към крепостта се явява портата, вместена в чупка към западната част на южния крепостен зид. Тя е масивна, засводена и има втори етаж над прохода, защитен със система от две двукрили врати.

Цитаделата има трапецовидна форма и е разположена в северозападния ъгъл на крепостта, на най-високата част на хълма. Малкото укрепление е здраво и надеждно, усилено с крепостни стени и кули.

Цялостното градоустройство на Шуменската крепост е подчинено на ограничената площ и е съобразено с оформените шест квартала, в които са издигнати и шест християнски храма. Извън крепостните стени функционират още четири черкви, които са също богато декорирани с изящно изработени архитектурни детайли – колони, капители, корнизи, фризове. Като всеки средновековен град и крепостта в Шумен е обитавана от разнообразно по брой и състав през различните периоди на съществуване население, което има и религиозни потребности.

През Второто българско царство градът израства като икономически и производствен център, което се потвърждава от многобройния и разнообразен материал, открит в процеса на дългогодишните проучвания. Значително развитие има грънчарството, сред което водещо място заема трапезната керамика със сграфито украса. За развитието на металообработването – желязо и цветни метали, говорят останките от пещи, ковашки огнища, многобройният инструментариум. Потвърждение за високото ниво, до което стига ювелирното изкуство, са богатият репертоар от накити, украси, култови предмети.

Легендите разказват

За превземането на Шуменската крепост от турците, легендата разказва следната история. Обсаждат турците крепостта. В подножието на стръмните скали се разполага лагерът на войските. Водят се боеве; крепостта не се предава. Вечер бледият лик на луната огрява зъберите на здравите крепостни стени и кули, а под тях лумват огньовете на завоевателя.

В една такава нощ главнокомандващият турската армия тръгва да обиколи укрепленията и да подготви битката за следващия ден. На лунната светлина вижда фигурата на неземно красива девойка със стомна в ръка. Турският паша се влюбва в красивото момиче. Стражите се впускат и залавят красавицата. Главнокомандващият ги спира, предлага на момичето да тръгне с него и да му стане жена. Девойката разказва, че е дъщеря на владетеля на крепостта и че в боевете е ранен нейният баща и тя отива до извора да налее лековита вода за бащините рани. Измолва тя пашата да я пусне, за да спаси баща си, като обещава, че следващата нощ сама ще дойде при него. На следващата нощ се срещат – пашата без охрана, а момичето със сабя в ръка. Главата на пашата пада отрязана като търкаляйки се, изпреварва тялото. Войниците виждат това и започват да викат „Гялбери султан” (Ела тук, султане). Тялото застига главата и пада. Там, където се случва това, е погребан военачалникът и издигнато по мюсюлмански обичай теке, което се нарича Гелбери султан теке. С времето около текето се оформя голямо турско гробище.

През 2004 г. в комплекс Шуменска крепост е уредена неголяма, но ефектна и удобна за посетителите експозиция, в която е проследен животът на твърдината от най-ранните епохи до годините на рицарското присъствие и погиването на крепостта. С проект за реставрация и консервация праз 2010 г. силуетите на крепостните зидове биват значително по-добре очертани, нощем греят в ефектни светлини, а за туристите има по-привлекателни условия за достъп и обслужване.

11

Източници:

Антонова, Вера. Шуменската крепост – твърдина през вековете : XII в. пр. н. е. – до XV в. / Вера Антонова. – София : Септември, 1981. – 88 с.  

Шуменска стража / Георги Майсторски и др. – София : Стандарт, 2011. – 64 с.

Прочетете още

Първият учителски събор в Шумен – 1873 г.

Въпреки положителното отношение на православната църква към народното просвещение и пряката зависимост на българския църковен живот от ръководството на Вселенската патриаршия, новобългарското образование възниква...

6 прочети повече