Image

Възникване на първата българска община

Създаването и дейността на българската община е една от най-важните изяви на българския народ през Възраждането. Общините в нашите земи, в това число и в Шумен, стават основни фактори за развитието на просветното дело, за укрепване и запазване на народностното съзнание и традиции, както и в борбата за църковно-национална независимост.

Като град с голямо стратегическо значение за целостта и неуязвимостта на турската империя, с войска почти колкото е броят на войските в Цариград и Одрин, тук са налице доста благоприятни условия за развитие на занаятите, а успоредно с това и за повишаване благосъстоянието на населението. Земеделието, занаятите и търговията постепенно преминават в ръцете на българското население, което се изявява тогава като по-пригодно за производителен труд. Този процес е подпомогнат от султан Мустафа III, който през 1773 г. с декрет дава право на занаятчиите да образуват свои самостоятелни организации. Това окуражава българското население да уреди по-добре своите общински управи и да положи по-големи грижи за образованието и възпитанието.

В Шумен за първи път се открива със султански декрет, през 1831 г. българска община, състояща се от 12-членна комисия от занаятчии, известна като Съвет на „оникилиите”, която издава първата закононаредба в България. Съветът на „оникилиите” може да се оприличи на местно българско правителство. Издават се наредби, които имат силата на закон за българите в Шумен и Шуменско. Първата българска закононаредба е издадена на 21 ноември 1835 г. след икономическата криза, настъпила след Руско-турската война през 1828-29 г.

Начело на Общинския съвет застава Хаджи Сава Хаджи Илиев като „баш чорбаджия”. Общината бива подкрепяна финансово от еснафите, придобива голям авторитет и взема в свои ръце ръководството на обществения и културния живот на българите в града. Но не всичко върви гладко – някои от членовете на общината поддържат тесни връзки с турските власти и спъват нейната работа. Нейните 12 членове трудно се събират за разглеждане и обсъждане на важни въпроси. Съветът няма свой постоянен представител, който да се грижи за общинските работи и т.н. За преодоляване на тези трудности, през май 1850 г. представителите на 12-те еснафа провеждат ново общо събрание. Събранието избира пръв общ градоначалник Жеко Хаджи Василев. В задълженията на градоначалника влизат: да се явява в определените дни в меджлиса; да събира данъците, да се грижи за спазването на „гражданските редове”; да проявява особена грижа за „сирмашките пари”; да вписва редовно всички дарения и сметки. При поискване от страна на своите избиратели, той трябва незабавно да прави пълен финансов отчет; той има право също от името на „обществото” да подписва и да поставя печата си под изложенията, „които за граждански някои потреби” се изпращат от съвета. Градоначалникът няма право да взема сам решение по който и да е важен въпрос.

Общината е включена в турската административна система, което ограничава нейната работа. Независимо от това, шуменската община се ползва с известна автономия и решава самостоятелно много въпроси от обществен, семеен и частен характер. Тя запазва демократичността си, изборно начало и отговорност пред хората. Общината оказва помощ на бедни, възрастни хора и семейства, издирва затворници, полага грижи за опазване на традициите и културата на бита.

През 60-те години на века шуменската община се издига в ръководен център в цялата Преславска епархия, като поддържа връзки с общините Русе, Варна, Силистра, Тулча и др.

Една от главните грижи на общината е просветното дело. През 60-те и 70-те години на 19 век в Шумен има 4 взаимни и 2 класни училища, всяко в своя отделна сграда, с общо 14 учители и около 1 500 ученици. Имайки предвид, че българското население в града по това време е около 8 500 души, става ясно, че всеки пети или шести човек е учащ. Факт, който свидетелства за това колко успешно шуменската община е решавала просветните си задачи.

Дейността на училищата в града се ръководи и контролира от общината чрез училищното настоятелство, което се е състояло от няколко членове на общината, обикновено просветени граждани.

Настоятелствата са избирани и са имали за задача „да наглядват шуменските училища…да бъдат в добър порядък и да ги снабдяват с всичко що е нужно и потребно за доброто издържане и напредуване”.

През 1859 г. е приет Училищен закон (Правилник), който урежда всички въпроси относно устройството и ръководството на училищата в града. С това училищната дейност на шуменската община добива още по-завършена форма.

9

Източници:

Първата българска закононаредба. // Шумен и шуменци, [I], №1, 11-24 май 1999, с. 5-6.

Георгиева, Доротея. Един документ за самоуправлението на българите в Шумен от 1850 / Д. Георгиева. // Известия на Народния музей – Коларовград, 6, 1973, с. 245-253.

Джумалиев, Георги. Шумен през Възраждането / Георги Джумалиев. – Шумен : [Изд. състав.], 2006, с. 12-19.

Прочетете още