Никога едно изкуство не се появява на празно място само под влияние на модно увлечение. Както всяко изкуство, така и оперетното има дълбоки корени в живота на хората и има своя предистория. В края на 19 в. в Шумен са живи културните традиции от Възраждането. Не е заглъхнало и музикалното дело. То е подето от талантливите ученици на Добри Войников – Анастас Стоянов и Рачко Рачев, подкрепено по – късно от Радуш Попвасилев, Коста Дюкмеджиев, Димитър Радев, Велико и Пресиян Дюкмеджиеви. Основани са няколко оркестри и хорове, които макар да имат кратко съществуване, изграждат здрава основа за развитието на силна музикална дейност. Изключителни заслуги за това има Велико Дюкмеджиев. За 55 години музикално-творческа дейност, той подготвя 32 оперети и опери, издържали над 500 представления и стотици концерти. Велико Дюкмеджиев е основател и почетен член на Българския музикален съюз – София, диригент на шуменското музикално дружество „Добри Войников”, диригент на камерния оркестър на дружеството, създател на Музикална китка в Шуменската девическа гимназия, главен основател и несменяем диригент на „Шуменската оперетна дружба”, основана през 1914 г.
„Оперетата – казва В. Дюкмеджиев – спада към чистото художествено изкуство. Тя е клонка на тъй наречената „Комична опера”. Нейното съществуване датира от 1752 г., почти едновременно във Франция и Германия.”(в-к „Шуменски общински вести”, 30 юни 1943 г.)
В Шумен оперетата прохожда преди 105 години със създаването на първата оперетна дружба в страната ни. През 1914 г., в резултат на усилията на тогавашното настоятелство на читалище „Архангел Михаил” (сега „Добри Войников”), се образува музикална дружба с три отдела – хор, оркестър и оперета. За диригенти са определени Димитър Тюлев, Велико Дюкмеджиев и капелмайсторът на 7-ми пехотен полк Ал. Георгиев.
Коментирайки това събитие в историята на нашето музикално дело, В. Дюкмеджиев обяснява, че с представянето на „Червената шапчица” в Шумен на 20 май 1906 г. се поставя началото на т.нар. „приказна” оперета или както я наричат, „Киндер опер”. През интервала от 20 май 1906 г. до 10 май 1914 г. на шуменска сцена са поставени и играни с успех юношеските оперети „Брат и сестра”, „Вълшебна нощ” от Л. Бродези и „Литературното дружество” от Франц Ренер. Тези оперети се явяват като предшественици, като прелюдия на т.нар. „голяма оперета”, оперета, композирана за възрастни и играна за възрастни, оперета, по съдържание и музика, различна от приказната оперета.
Създаването на оперетната дружба е забележително събитие, което оставя дълбоки следи не само сред дейците на оперетното дело в Шумен, но значението на което се влива в културната съкровищница на България. Всички свидетелства доказват по безспорен начин, че тя е създадена по инициатива и с прякото участие на Велико Дюкмеджиев. В устава ѝ ясно е посочена нейната цел: чрез художествено изпълнение на наши и чужди оперети, както и на свободни композиции, да всее сред дружествените членове любов към народната и художествената музика, да развие музикалните способности на дружествените членове, да работи за развитието на оперетното дело. Уставът бил приет в окончателна форма от членовете на „Дружбата” на 19 окт. 1914г. и утвърден от Министерството на просветата на 14.04. 1915 г.
Културната мисия на „Дружбата” била изпълнена през нейното 40-годишно съществуване. Тя се явява първото огнище на оперетното дело у нас.
Първият спектакъл на „Шуменската оперетна дружба” е направен в читалище „Архангел Михаил” с представянето на романтичната оперета „Кармозинела”, която издига благородството и искрената любов на Антонио и Виолета и човечността на циганката Кармозинела срещу образа на разбойника Петручио. Поставянето на „Кармозинела” на шуменска сцена е паметно събитие. През януари 1914 г. тя е дирижирана от брата на В. Дюкмеджиев, Пресиян, във Видин, но това е епизодичен момент. Поставянето на „Кармозинела” в Шумен от В. Дюкмеджиев представлява историческо начало на една бурна, плодотворна дейност в областта на оперетното дело.
Премиерното представление на „Кармозинела” от Виктор Холендер се състои на 10 май 1914 г. под диригентството на В. Дюкмеджиев. Ръководител на балета е А. Попова. Музиката на оперетата е написана върху либрето по една стара италианска новела от Рихард Хиршон. Действието се развива в Италия през 17 век. Солисти: Иван Стефанов, Ангел Сладкаров, Диана Герганова, Ст. Караджова, Н. Доростолски и др. Премиерата на „Кармозинела” е белязана с голям успех. На 18 май същата година оперетата е играна отново и постига още по-голям успех. За кратко време „Кармозинела” издържа повече от 15 представления, което за това време си е повече от постижение.
С представлението на „Кармозинела” от В. Холендер, в Шумен се поставя началото на истинското оперетно дело в България. Всички опери и оперети, изнесени от Шуменската оперетна дружба под диригентството на В. Дюкмеджиев имат успех и издържат повече от 500 спектакъла. Приходите от всички представления отиват за благотворителни цели.
Скоро след „Кармозинела”, В. Дюкмеджиев поставя нова оперета – „Тайнственият кавалер” от В. Холендер. Първи негови сътрудници при постановката са Ив. Стефанов и Ангел Сладкаров. Съставът на трупата е същият. Балетмайстор е отново А. Попова. Премиерата е на 5 ян. 1915 г. в салона на читалище „Архангел Михаил”. И тази оперета се радва на небивал успех. По-късно Диана Герганова и Ангел Сладкаров отиват в София и стават основоположници на българската професионална оперета.
„След оперетите „Кармозинела” и „Тайнственият кавалер” последва нескончаема поредица от бисери – опери и оперети, издържани в музикално и драматично отношение, избрани според музикалните и драматичните възможности на изпълнителите, винаги под мое ръководство” – споделя Дюкмеджиев (в-к „Шуменски общински вести”, 30 юни 1943 г.).
Източници:
Арабаджиева, Яна. Началото на оперетното дело в Шумен и в България / Яна Арабаджиева. // [Сто двадесет и пет] 125 години музейно дело в Шуменски окръг : Материали от юбилейна научна сесия, 27 май, 1982 г., Шумен / Ред. кол. В. Великов и др. – Шумен, 1982, с. 111-118.
Виденов, Ангел. Велико Дюгмеджиев – заслужил музикант и родоначалник на българската оперета / Ангел Виденов. // Шумен и Шуменско : Изследвания, съобщения, документи и материали : Кн. 3. – Шумен, 1971, с. 137-154.
Иванов, Ангел. Шумен в историята на оперетата в България : Както първото драматично, така и първото оперетно представление в България са дадени в Шумен / Ангел Иванов. // Шуменски общински вести, IV, N 153, 28 май 1943, с. 2.
Станчев, Петър. 75 години от създаване на първата оперетна дружба в България : И оперетата тръгна оттук / Петър Станчев. // Шуменска заря, LVI, N 252, 27 дек. 1999, с. 4 : със сн.