Кога и как се ражда Първата българска войска в Шумен?

Районът на Шумен със своето местоположение и физико-географски особености имал важна роля в развитието на въоръжените сили на България след Освобождението. През Средновековието ролята му се обуславяла от близостта му до политическите центрове на страната – Плиска и Преслав, а през Втората българска държава бранел направленията от изток и североизток към Велико Търново.

В Шуменско се събират пътищата от север и изток, а близостта на Шумен до проходите на източна Стара планина, през които водят най-късите направления до южните райони на страната и Източна Тракия, му придавала особена важност. Като врата към Добруджа и като първа стража за Лудогорието и Тузлука, военностратегическото значение на града било вярно оценено в древността, а по-късно и от турците. Поради това, за времето си той бил оборудван като първокласна крепост в системата на четириъгълника – Русе, Силистра, Варна, Шумен.

Шумен е оценен вярно от държавното и военностратегическо ръководство на освободена България и затова тук била съсредоточена една значителна част от въоръжените сили на Княжеството. До Сръбско-българската война, а и след нея, Шумен бил един от най-големите гарнизони в страната, по-голям и от Софийския.

Непосредствено след освобождението на града, както и в другите райони на страната, така и в Шумен, руското командване предприема съответните мерки за формиране в него на българско военно поделение, което местното българско население посреща с огромна радост. В края на юли и началото на август, шуменските младежи са призовани да тръгнат към наборните комисии за първи войници на нова България. Авторите на „История на 7-ий пехотний Преславский полк” от 1899 г. – свидетели на събитието, съобщават, че „идването на младежите за прегледване от наборната комисия, ставаше доста тържествено. Всеки общински кмет водеше своите засмени младежи, укичени с цветя по шапките и байряците, с гайди и кавали в града и възхитени от драгост за гдето ще бъдат първите български войници….”

Утвърдените от наборната комисия младежи за войници, до влизането в казармата се наричат „новобранци”. След завръщането си по домовете, тези новобранци започват трескаво да се подготвят за това да бъдат истински войници. Всеобщата радост, че в града ще се създава българска войска, намира художествен израз в сътворената още на 7/19 септември от учителя възрожденец Харалан Ангелов „Песен на шуменските войници”, първа по рода си у нас.

В различни дни на месец октомври в Шумен пристигат Върховният комисар на Княжество България княз Дондуков-Корсаков, а след това и Главнокомандващият руската армия на Балканите, героят на Балканите, ген. Тотлебен. Техният престой в града е от решаващо значение за ускореното създаване на българска войска в Шумен.

Шуменци посрещат формирането на първата българска войска с две театрални постановки, специално подбрани за случая: „Смъртта на княз Потемкин”, в превод от В. А. Шопов, „Възцаряването на Крума Страшний” от Д. Войников. Инициативата и изпълнението на театралните постановки идват от младежите-новобранци. Пиесите се играят пред публика на читалищната сцена на народно читалище „Добри Войников” в края на октомври и началото на ноември с. г. Никъде по това време в България раждането на българската войска не е отбелязано така оригинално и бляскаво. Това принадлежи само на шуменци. Така се ражда и първият военен театър у нас.

При такава обстановка по Военното ведомство излиза Приказ №22 от 7/19 декември 1878 г., чрез който се разпорежда: „Налага се своевременно да се привлече към отбиване на военна служба населението от Шуменски окръг и варненска губерния, като се привлекат младежите от християнска народност на възраст 20, 21 и 22 години, които да бъдат приети на служба в Българската войска, съгласно заповедта от 8 юли т.г., като се формират две нови пеши дружини: Шуменска №19 и Варненска №20.” В изпълнение на тази заповед, съответните органи в Шумен изпращат незабавно съобщения до новобранците да се явят в града за полагане на клетва по случай постъпване на служба в българската войска. Въодушевен от предстоящото ново събитие, учителят Харалан Ангелов пак грабва перото и завършва текста и музиката на своя „Завет”, написан, както сам казва, „При заклинанието на Първата Българска войска”. „Завет” на Х. Ангелов е единствено по рода си произведение, изразяващо патриотичния дух на времето сред шуменци.

Водени отново от своите кметове, с музика и веселие, новобранците от Шумен и областта се събират в града в средата на м. декември. Такова е писменото свидетелство, оставено от Стефан Железов: „1878 през декември 15, 16-17 (27, 28-29 – б.а.) стана събирането на българската войска в града ни и от селата.” В църковните храмове в града се стичат младежите новобранци, застават смирено пред Кръста и Евангелието и пред смълчания народ тържествено произнасят словата на първата българска военна клетва: „АЗ, ДОЛУПОДПИСАНИЯ, КЪЛНА СЕ ВЪВ ВСЕМОГЪЩИЯ БОГ, ЧЕ КАТО ПРИЗВАН ДА СЛУЖА В ЧАСТИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЗЕМСКА ВОЙСКА, ЩЕ СЛУЖА ЧЕСТНО И УСЪРДНО ЩЕ ИЗПЪЛНЯВАМ ЗАПОВЕДИТЕ НА НАЧАЛНИЦИТЕ И НЯМА ДА НАПУСНА СВОЯТА ЧАСТ, ДОКАТО НЕ ПОЛУЧА РАЗРЕШЕНИЕ ДА СЕ ЗАВЪРНА У ДОМА. В УВЕРЕНИЕ НА ТОВА, ЦЕЛУВАМ ЕВАНГЕЛИЕТО И КРЪСТА НА СВОЯ СПАСИТЕЛ. АМИН.”

Така 608 новобранци се вричат и получават признание, че са войници на България. Първата войнишка клетва в Шумен се провежда на 15, 16 и 17 декември 1878 г. Тогава клетва полагат войниците от 19-та Шуменска пехотна дружина с командир руският майор Медински.

Шуменци полагат грижи не само за създаване на първата военна дружина в града, но и за нейното по-нататъшно укрепване. По случай първата годишнина от освобождението на Шумен – 6/18 юли 1879 г., по решение на местната власт, млади шуменки ушиват възпоменателно знаме с надпис: „ЗА ВЪЗПОМЕНАНИЕ ВЛИЗАНЕТО НА РУСКИТЕ ВОЙСКИ В ГРАД ШУМЕН, 6 ЮЛИЙ 1878 г.” При подходяща тържествена обстановка то било връчено на дружината. С това 19-та Шуменска пехотна дружина завършва своята представителност: тя вече има бойна песен и знаме-символ на свободата!

23