Image

Оркестър Джаз чайка

В началото на 1943 г. от прозорчетата на някогашното читалище „Напредък” долитат мелодиите на естрадния оркестър Джаз чайка.

Ръководител и диригент на оркестър „Джаз чайка” е Юрий Вичев. Израства в семейство със здрав морал и музикална култура. Като ученик създава и ръководи театрално-музикална трупа при читалище „Напредък”. Не завършва Консерваторията, но изчита всичко, написано от сестра му Венета Вичева. Ученик е на Веселин Спиров и на проф. Георги Димитров, ръководител на естрадата на Военната болница в София. Дирижира и хорове, и вокални групи към различни ведомства в столицата. По случай 100 години от основаването на хор „Родни звуци”, той композира „Възпев на „Родни звуци”, а за детския хор „Бодра песен” създава песен, отразяваща камбанния звън на църквата „Св. Три светители”.

Оркестърът е създаден по инициатива на малка група ентусиасти, пленени от виртуозните изпълнения на нашумелия за времето си джаз оркестър на Овчаров. А младите ентусиасти са: Юрий Вичев, Милко Великов и Стоян Стоянов. Името на състава е взето от популярен тогава шлагер „Една самотна чайка”, неизменно присъстващ в репертоара на новосъздадения оркестър. Репетициите се осъществяват привечер в салона на старото читалище „Напредък”, на любителски начала, без каквато и да е финансова опека. Музикантите сами купуват нотната хартия, изработват сами рекламните материали, входните билети, сценичното оформление на концертите и т.н.

Всеки свири на инструмента, който притежава или може да вземе назаем от приятели. За кратко време оркестърът се оформя в хомогенен състав от 14-15 души, свирещи на цигулки, тромпети, кларинет, тромбон, контрабас, акордеони, китари и ударни. Сред някогашните ученици музиканти се откриват имената на Добри Палиев – акордеон и ударни, по-късно професор в Държавната музикална академия в София; Георги Димитров – бивш кларнетист, дългогодишен хорист в хора на Радио София; Радко Илиев – майстор на тромпета, дългогодишен радио работник в радио София; Ото Палиев – цигулар от ансамбъла „Софийски солисти”; Георги Начев – цигулар; Данчо Марков – китара; Веско Христов – ударни; Пенчо Янков – тромпетист; Ваханик Чилингирян – акордеонист; Насим Фархи – цигулар и още много други. Конферасие – Евгени Бакалов – актьор в драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна.

Читалище Напредък

Репетициите са два-три пъти седмично за изучаване на тогавашните популярни български и чуждестранни шлагери. Поради липса на готови за ония времена аранжименти за оркестър, се налага Юрий Вичев сам да аранжира повечето от музикалните пиеси. Любими песни на публиката стават „Една самотна чайка”, „Под старите липи”, „Балалайка”, „Александър джаз” и др., много фокстроти, танго и румба.

След изгарянето на църквата „Св. Три Светители” в Шумен, музикантите от оркестъра решават да предприемат редица концертни турнета из страната, за да спомогнат със средства възстановяването на храма. На концерта в Търговище музикантите от оркестъра с изненада разбират, че е присъствал техният кумир – джазменът Овчаров. На срещата с него те получават ценни съвети, свързани с дейността на оркестъра.

На 8 септември 1944 г. в гр. Попово е последният концерт на оркестъра. Съществуването на оркестър „Джаз чайка” продължава докъм края на 1945 г. Подвизава се в салона на ФК „Панайот Волов”.

9

Източници:

Динов, Коста. Шуменски чайки / Коста Динов. // Шуменска заря, N 47, 23 апр. 1992

Сбогуване с Юрий Вичев. // Шуменска заря, LXIX, N 6, 10 ян. 2012, с. 4.

Прочетете още