По следите на шуменските традиции в дарителството за образование и култура

Благотворителността, солидарността и културата на даряване са показатели за ценностите в едно общество и неоспоримо мерило за неговата зрялост. Дарителството е ярко доказателство за духовното богатство на дарителя, за отношението му към националното културно-историческо наследство. България е страна с вековни традиции в областта на дарителството. А това винаги е било проява на щедростта на българския дух и е стимулирало извисяването на българската култура и цивилизация.

Корените на дарителските традиции в България се откриват още в годините на утвърждаването на българската държава. Известно е, че българската памет, език и култура са съхранили устоите на нашия народ във времето благодарение на най-стародавните ни традиции – ктиторството и дарителството. Най-силно развитие обаче дарителството получава през епохата на Възраждането, когато има пряко отношение към църковнонационалното движение, към образователното и читалищното дело и науката.

В традицията на дарителството се вписват и много шуменски имена на благодетели родолюбци. Пръв шуменският възрожденец Илия Блъсков, отбелязвайки дарителски прояви през Възраждането, споделя: „Додето другите народи се славят и гордеят със своите завещатели – благодетели на разни общеполезни заведения, като величаят отечеството си с тях, ние напротив, подхвъргаме нашите, които спроти нашето бедно положение трябва да са за нас много по-ценни от богати държави, подхвъргаме ги думам на забвение.” От него тръгва идеята за български Ден на дарителя – за благодарност и почит към всички благодетели на българщината и духовността.

Шуменецът Нанчо Попович (1818-1883 г.), виден общественик и дарител, е човекът, благодарение на когото 6 декември се отбелязва като Ден на дарителя в България. Дълги години той живее като емигрант в Букурещ и година преди смъртта си написва в своето завещание, че оставя на родния си град Шумен 20 000 наполеона за построяването на сграда за едно от първите девически училища в страната. За останалите средства Нанчо Попович се разпорежда да се дадат на влог в банка, като лихвата да се ползва за поддръжка на училището. Стореното от благодетеля Нанчо Попович, който на Никулден има имен ден, подтиква обществеността в родния му град да постави началото на честванията на дарителството в България. За първи път това става на 6 декември 1937 г. в Шумен.

Дарителството е със значимо и неотменно място и в историята на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”. Летописът на библиотеката свидетелства за стотици частни и колективни дарители – организации, институции, дружества, предприятия. Архивът й съхранява писмени документи за дарителите от основаването й през 1922 г. до днес. В периода 1923-1938 г. като дар в Народната библиотека в Шумен постъпват около 390 тома библиотечни документи на български, руски, френски и немски език. През 1925 г. в инвентарната й книга е вписан първият регистриран частен дарител – г-жа К. Велкова, дарила пет тома старопечатни книги – част от фонда „Българска възрожденска книжнина”, в който над 350 от общо 600-те тома са постъпили като дар. През 1926 г. дарение на авторски книги прави проф. Беньо Цонев. В следващите години като дарители са вписани имената на Михаил Кубадинов – юрист, кмет на Шумен (1931-1934 г.), дарил 130 книги, голяма част от които са обработени като редки и ценни издания; Лена Ченчева – драматична актриса и режисьор, дарила на библиотеката 115 тома, и др. След края на Втората световна война сред значимите дарители на Шуменската библиотека са Никола Ахмаков – църковен и обществен деец, обогатил библиотечната сбирка с 375 книги; Райна Илиева, дарила 100 тома; Янка Андреева, дарила 286 тома книги, периодика, редки и ценни издания; Анастас Кандиларов, дарил над 200 тома правна литература. Шестстотин библиотечни документа постъпват и от Шуменската девическа гимназия „Нанчо Попович”. Сред забележителните дарения са и книгите, подарени от известните шуменски издатели братята Димитър и Борис Търговски, оставили в наследство на библиотеката около 700 тома. В инвентарните книги личат и имената на Добра поп Савова, Деян Герчев, Веселин Хлебаров – химик, учител и общественик, на Георги Джумалиев – военен юрист и краевед и на още десетки граждани на Шумен и организации като Българския библиографски институт, Шуменското женско дружество „Родолюбие”, Шуменското учителско дружество и др. Получените дарения оформят облика на възрожденската сбирка в библиотеката, събира се впечатляваща колекция от редки и ценни издания.

Сред благодетелите на Шуменската библиотеката е и инициаторът за нейното създаване, а от 1997 г. и неин патрон – Стилиян Чилингиров, който има неоспорими заслуги за развитието на библиотечното дело в България. Още през годините на Първата световна война у него се заражда идеята за създаване на депозитни библиотеки във вътрешността на страната с цел опазване на библиотечните богатства. При подготовката на Закона за библиотеките Чилингиров прави сполучлив опит да спомогне за създаването на библиотеки с богати книжни фондове и на високо професионално равнище. По негово предложение тогавашният министър на Народното просвещение Стоян Омарчевски подписва Закона за народните библиотеки и законодателно библиотеките във Велико Търново и Шумен стават факт. Така през 1922 г. Чилингиров оставя след себе си вече четири народни библиотеки, в хранилищата на които се събира цялата българска книжовна продукция.

До края на живота си Стилиян Чилингиров създава повече от сто книги, но остава известен и с щедрите си дарителски жестове. През 1937 г. той дава запомнящ се пример за щедрост, като се ангажира в продължение на пет години всеки месец да внася в полза на библиотеката в Шумен по 100 лв. В памет на своята починала дъщеря Ангелинка той дарява на библиотеката и последните си книги, възлизащи на повече от 2 500 лв. Освен това в памет на родителите си хаджи Добри и Стефания Чилингирови Стилиян Чилингиров основава фонд към училище „Свети Кирил” с вноска от 12 500 лв. А още през 1926 г. той завещава продажбата на наследствено дворно място и лозя в полза на фонда и с цел подпомагане на бедни ученици.

Дарителството и взаимопомощта съпътстват живота не само на Стилиян Чилингиров, но и на неговите наследници. Сред значимите дарители на шуменската библиотека се открояват имената на братята Ангел и Стилиян Папаличеви – внуците на Стилиян Чилингиров, които през 2006 г. дариха част от архива на своя дядо. Ангел Папаличев подари и гипсов бюст на патрона на библиотеката, изработен от основоположника на архитектурната скулптура в България – украинския скулптор Михайло Парашчук. Внуците на писателя бяха и специални гости на организираните от Шуменската библиотека тържества по повод 125-годишнината от рождението на Стилиян Чилингиров. Водени от добри чувства към родния град на дядо си, към хората, работещи в библиотеката, носеща неговото име, наследниците на Стилиян Чилингиров направиха дарение от снимки, ръкописи, лични вещи и други материали на Чилингиров, съхранявани дотогава в семейството им. Част от ценното дарение са над 730 страници, свързани предимно с литературната дейност на писателя, а също и документи, свързани със сина му Добромир Чилингиров. Около 500 страници от дарението са машинопис, над 200 са ръкописи, а останалите – изрезки от периодичния печат, цели страници или цели вестници и списания. При преглеждането на дарените архивни документи се установява, че благодарение на разнопосочната си професионална и творческа дейност, както и на вроденото си чувство за прецизност Ст. Чилингиров е имал склонността да събира и съхранява различни документи, да си води бележки и да внася уточнения към тях, да си записва интересни мисли и цели пасажи, да прави по няколко редакции на работите си, включително и на тези, които вече са били отпечатани. Макар и малка на фона на огромния архив на писателя, обособената в Шуменската библиотека специална колекция „Стилиян Чилингиров” е показателна за усърдието, трудолюбието и професионалната отдаденост на именития ни съгражданин.

Характерно за документите, включени в колекцията „Стилиян Чилингиров” е, че в голямата си част те са написани върху чистата страна на различни по форма и формат вече употребявани листи – листи от ученически тетрадки, части от листи, нарязани плакати, стенни календари и др. Архивът се отличава и с богатия си в жанрово отношение обхват. Преобладават разказите и приказките, които понякога трудно се разграничават, защото са своеобразна компилация между разказ, приказка и притча. Позовавайки се на респекта и уважението си към автора им, ние сме длъжни да уточним, че Ст. Чилингиров сам определя 38 от тях като приказки, при това на няколко места ги детайлизира като турски приказки. При изследването им прави впечатление, че те действително са обединени от сюжети, близки до източните народи, като често действието се развива в Цариград или Багдат. Всички приказки са печатани на машина, а листите са изпъстрени с множество поправки, уточнения и допълнения, направени собственоръчно от писателя. Наличието на подобни бележки е характерно за всичките му творби. По-голяма част от документите са датирани, а под много от тях стои и подписът му. Върху няколко е посочено и мястото на написването им – „Шумен”, „Владая”, „София”, „Реселец”.

Други тридесет и два документа (разкази и приказки) в колекцията „Стилиян Чилингиров” са обособени в отделна група по съдържателен признак. Тяхна отличителна особеност е, че са свързани с проблемите на българската действителност в различните етапи от обществения живот по времето, когато живее и твори Стилиян Чилингиров. Някои от документите имат публицистичен характер. В тях Чилингиров критикува недъзите на обществото, порицава управляващите, осмива техните пороци или съчувства на обикновените хора и изтъква техните добродетели. Част от тези тридесет и два документа са и три ръкописа: разказите „Белята в торбата” (30.12.1947), „От Митхад паша” (19.10.1948) и „Послушник” (23.12.1947).

За някои от съдържащите се в архива разкази писателят отбелязва, че не са публикувани. Така например върху ръкописа на „Необходимо предупреждение” (12.06.1923) Чилингиров е отбелязал „отказано от вестник „Ден” и „Народ”, а върху текста на „За клетвата” (13.09.1946) има отметка „непечатано”. Важно е да се отбележи, че посочените заглавия не са единствените непубликувани работи на Чилингиров, дарени на библиотеката, а що се отнася до публикуваните – петнадесет разказа са отпечатани във в. „Знаме”, един от тях е представен във в. „Зора”. Писателят прилежно е изрязвал и събирал публикациите, при това в полето е отбелязвал заглавието, броя и годината на изданието, като някои изрезки са подлепени и укрепени с листи хартия.

Част от архивната колекция „Стилиян Чилингиров” са и две поеми – „Две пропасти” (13.03.1950), която е в обем от 54 машинописни страници, и „Летец”, определена от  автора като лирическа поема. Не липсват и драматургични произведения: две пиеси и едно първо действие от трета неозаглавена пиеса, която е в ръкопис. Стихотворенията, включени в архива, са десет на брой. Потвърждение на жанровото разнообразие на архива е това, че сред документите в него намират място и една басня –„Магарешки нрав”, една епиграма в ръкопис, един малък тълковник на турски, арабски и диалектни думи, който е в машинописен вид, и две народни песни – също машинопис.

Сред изследваните документи има и такива, които се отнасят до личния живот и семейството на Стилиян Чилингиров. Дарение на библиотеката са четири пощенски картички, четиридесет снимки и над тридесет писма, пълномощни свидетелства, позиви на Ученическия независим въздържателен съюз (УНВС) и др., принадлежали на сина му Добромир Чилингиров. Една част от предоставените снимки са семейни, други отразяват интериора в старата къща на семейството, а трета част са свързани с погребението на писателя.

Особено ценни са личните вещи на Стилиян Чилингиров – очила (пенсне) с липсващи стъкла и калъфче за тях, джобен часовник с монограм „СЧ”, с липсваща стрелка на секундарника и писалка „Пеликан” с позлатено перо и калъф към нея.

Дареното на библиотеката включва 179 архивни единици и на практика това са 179 предизвикателства и нови възможности за научноизследователска работа.

Днес всички книги на Чилингиров, които са част от фонда на библиотеката, са дигитализирани. Сканирани са и голяма част от материалите за него. В цифров формат са 392 файла, включващи 179-те подарени документа от личния архив на автора, 152 книги и 61 файла с автографи на Чилингиров. Така колекцията „Стилиян Чилингиров” е общодостъпна за широк кръг читатели.

Днес с гордост показваме и разказваме за ценния архив, за който дължим огромна благодарност на наследниците на патрона на библиотеката – Ангел и Стилиян Папаличеви, които безвъзмездно предадоха ценни за семейството им документи и предоставиха на библиотеката авторските права за издаването на  книжката „Смейте се, смейте очички!”, включваща чудесните стихове за деца, написани от техния дядо.

Писателят и общественикът Стилиян Чилингиров и неговите наследници са неоспоримото доказателство, че дарителството за културата e неугасваща традиция и че в основата му стоят християнските добродетели, човешкото съпричастие, неподправеният патриотизъм, обичта към родното място и желанието за приемственост с идните поколения.

Автор: Росица Добрева / Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”

24