Image

Шуменските опълченци в Освободителната война

Участието на шуменци в Освободителната война 1877-1878 е своеобразен апотеоз на дълголетните борби и стремежи за национално и културно-просветно възраждане.

С героичната си саможертва българите показват, че са узрели за дългоочакваната свобода. Особена заслуга за това имат българските доброволчески дружини, подвигът на които при Ст. Загора, Шипка и Шейново завинаги остава образец на беззаветно изпълнен патриотичен дълг.

Още през есента на 1876 г. многобройната прогресивна българска емиграция във Влашко и Русия нетърпеливо следи развитието на политическите събития на Балканите в очакване на война между Русия и Турция, която след безрезултатната Цариградска конференция остава последно средство за разрешаване на българския въпрос. Сред емиграцията и в България настъпва силно патриотично движение, начело на което застава БЦБК – Български централен благотворителен комитет в Букурещ. Той призовава българите от двете страни на Дунава да формират доброволчески дружини, които да вземат участие във военните действия заедно с руските войски.

Формирането на доброволческите дружини, които съставят Българското опълчение, започва през месец март 1877 г. в Кишинев и завършва през м. май в Плоещ. БЦБК развива активна дейност за издирване и събиране на доброволци. Чрез своите клонове във Влашко и Одеса, той привлича стотина българи емигранти, грижи се за прехраната, облеклото и изпращането им в опълчението. А след разформироването на доброволческите отряди в Сърбия, повечето от доброволците се завръщат във Влашко и постъпват в опълчението като по този начин образуват неговото ядро.

Град Шумен – един от големите и будни центрове на Възраждането, след разгрома на местния революционен комитет през 1875 г. и Априлското въстание, дава голям брой емигранти в Бесарабия и Влашко. Така те не само намират място за препитание и избягват репресиите на турските власти, но намират и по-лесен начин за включване в борбата за освобождението на страната от османско иго. Войната заварва много шуменци като различни категории работници, занаятчии, търговци и пр. в Тулча, Мачин, Бабадаг, Меджидие и на други места. Например Васил М. Друмев постъпва на работа при шуменските манифактуристи братя Йончеви в Бабадаг. Иван и Станчо Шамарджиеви – в манифактурния дюкян на баща си, също в Бабадаг, а Лазар Р. Копаранов, Васил Х. Добрев, Стефан Добрев, Станчо Нарлиев и др. стават занаятчии в Добруджа. Още при вестта за обявяване на войната, те започват да напускат мирната си работа и се отправят в Опълчението.

Постепенно броят на шуменските опълченци достига 119 души, които са зачислени в различни опълченски дружини. При това положение шуменските опълченци вземат участие във всички бойни действия, тържествени и други мероприятия на Българското опълчение.

В боя за спасяване на Самарското знаме край Стара Загора с героизъм и себеотрицание се отличават шуменците Васил Петков, Райчо Труфчев и Тодор Русчев. В жестоката схватка с врага загиват и тримата. С не по-малко геройство се отличават и други шуменски опълченци: Мавродин Петков, Жельо Попов, Марин Казаков, Иван Донсузов и Стефан Василев, както и Въльо Харизанов, Дечко Маркеевич, Вичо Бакалов, Ради Кавалджиев, Ангел Ганев, Станчо Шамарджиев и др. С цената на живота си те прикриват групата, която се оттегля със знамето.

Четиридневната защита на Шипченския проход доказва високата нравствена сила на опълченците, както и борбата на живот и смърт. Падат убити шуменците Петър Петров, Григор Николов, Йордан Владимиров и Васил Поповски. Ранени са 14 души, между които по-тежко Въльо Харизанов, Николай Мутафов, Ради Кавалджиев, Дечко Маркеевич, Георги Минмев и Иван Василев.

За проявената храброст и мъжество биват повишени в подоофицерски чин Васил М. Друмев, Жельо Попов и Георги Попов. Много шуменци са наградени с Георгиевския военен кръст за храброст: Драган Стоянов, Димитър Маринов, Станчо Шамарджиев, Иван Василев Комитата, Ангел Кайджиев, Вичо Иванов, Въльо Харизанов, Атанас Йовчев и др. Юнкерът Андрей Блъсков е произведен в чин „прапоршчик”. След Освобождението служи в българската армия с чин генерал-майор.

Освен непосредствено участие в редовете на Опълчението, редица шуменци участват във войната и извън неговия състав. Марин Чалъков – 35-годишен, завършил медицина в Букурещ, останал на служба в румънската войска. Участва в боевете при Плевен. Иван Дякович – 42-годишен, доброволец от Кримската и Сръбско-турската война. В началото на 1877 г. е в екипа на руското разузнаване в Гюргево. През юли постъпва в Дванадесети корпус и взема непосредствено участие в боевете при Янтра и Черни Лом. В голямото сражение при с. Мечка е тежко ранен и изпратен на лечение. Тодор Велков – 48-годишен, също доброволец от Кримската война, волонтирски капитан в Сръбско-турската война, включен в разузнавателния отряд на руското командване под ръководството на полковник Артаманов и генерал Паренсов; разузнавач и преводач в щаба на 8-ма конна дивизия. Добри Попов Войников – 44-годишен, на служба като преводач в щаба на Дванадесети корпус; участва в операциите по р. Янтра и Черни Лом.

В бойния си летопис Българското опълчение записва светли имена. Честни и скромни граждани и след Освобождението, опълченците дълго носят безропотно последиците от тежките изпитания и рани, мнозина умират преждевременно.

В Шуменския гробищен парк почиват опълченците Васил Тонев Преславски, Минчо Белчев, Атанас Йовчев, Никола Хашлаков, Злати Ченски, Рафаил Мощев, Георги Скутонов и Стойко Буров.

Три паметни плочи, на които с лазерна технология са изписани имената на опълченците от Шумен са поставени в двора на църквата „Св. Възнесение Господне”. Открити са на 3 март 2009 г.

22

Източници:

Алексиева, Илка.  Поклон пред паметта на опълченците / Илка Алексиева. // Шуменска заря, LXXXIV, N 43, 03 март 2016, с. 3 : със сн..

Джумалиев, Георги. Доброволци от град Шумен и Шуменско в Руско-турската война 1877-1878 г. / Георги Джумалиев. // Годишник на музеите от Северна България, №11, 1976.

Джумалиев, Георги. Поглед върху Шуменското възраждане / Георги Джумалиев. – Шумен, 2009, с. 120-135 : със сн.

Джумалиев, Георги. По стъпките на опълченците-шуменци / Джумалиев, Георги. // Град Шумен през Освободителната война 1877-1878 г. : [По случай 100 години от Освобождението]. – Шумен, 1977, с. 14-24.

Джумалиев, Георги. Приносът на Шуменските опълченци / Георги Джумалиев. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен : Кн. 1 / Състав. Недко Х. Недев, Недко Попов, Славчо Николов. – Шумен, 2004, с. 198-199.

Милчев, Йордан. Шуменци – опълченци в Освободителната война / Йордан Милчев. // Град Шумен през Освободителната война 1877-1878 г. : [Сборник по случай 90 години от Освобождението]. – Шумен, 1968, с. 20-23.

 

Прочетете още