Градските забави на шуменци

Шуменци не остават чужди на общоградските забавления. Още през 19 век те си организират представления, наречени „вечеринки”. За този тип увеселения пръв разказва Минас Пъжашкян – арменски етнограф и пътешественик.

През есента на 1850 г. под ръководството на Михай Шафран се сформира първият български оркестър за европейска музика, в който участват 11 шуменски младежи. За оркестъра на българите, разказва Шандор Вереш – унгарски емигрант – през 1849 г.: „Българите имат свой оркестър преди 1849 г. Емигрантите сформират свой оркестър, дават театрални представления, печатат вестник, отварят казина.” В репертоара на оркестъра са включени кадрил, полка, валс, мазурка, чардаш и др. Изпълняват се също и оперна и оперетна музика, маршове, звучи български фолклор.

Танцовата музика става популярна сред населението. Това от своя страна допринася за промени в културните обноски на шуменци. Домакин на това събитие става Анастас  Хаджистоянов, в чийто дом се стичат шуменските младежи, водени от желанието да слушат новата – европейска музика или да направят плахи стъпки в танцовото изкуство.

През 1851 г. шуменските търговци братя Дюкмеджиеви изграждат в своята къща специална естрада за оркестър. Това е единствената къща в Шумен с две оркестрини и два салона за танци, които са внушителни по своите размери и богато оформени. Подът на салоните е покрит с дърво, а на тавана е изработена кръгла розета във формата на слънце. В този дом, в определени дни от седмицата, се организират приеми и гостува оркестър. Навлизането на танца като форма на развлечение предизвиква различни реакции у шуменци. Повечето от тях с желание се включват в организираните вечеринки, докато други остават по-скептично настроени и стоят настрани.

След Кримската война, домът на Добри Войников става център за разпространението на музика и танците сред жителите на града.

Много често преминаващите през Шумен пътешественици оставят своите впечатления, някои с удовлетворение от видяното, а други с насмешка описват как шуменци бързат към своето „европейско развитие”.

Постепенно, в началото на 20 век увеселенията започват да се организират не в къщи, а в по-големи салони – салоните на читалище „Добри Войников”, в салона на читалище „Напредък”, в салона на хотел „Сан Стефано”, казиното в Градската градина, както и в танцувалния салон на Военния клуб.

В началото на 20 век, шуменци имат възможността да получават танцувални умения чрез организиране на такива курсове. През 1902 г. шуменското гимнастическо дружество „Юнак Крум” организира танцувален отдел, целта на който е обучение на шуменските граждани в магията на танца. Предвидено е това обучение да се провежда в салона на читалище „Добри Войников”.

Поради своята етническа пъстрота, в Шумен увеселения организират и другите етнически общности. Често техните мероприятия са с благотворителна насоченост. Еврейските дружества в града „Микра” и „Макаби” организират веселие за празника „Ханка”, за чиято цел изработват и специална програма.

Увеселения организират и турското музикално дружество „Шен-юртъ”, турското културно-просветно дружество „Туранъ”, както и арменското дружество в града.