Лекар хигиенист, един от основоположниците на научната хигиена в България. Роден е на 18 януари 1875 г. в Шумен. Завършва медицина в Тулуза (Франция) през 1900 г. Като студент чрез конкурс се сдобива с рядкото за чужденците във Франция отличие да стане екстерн (1897-1889) и интерн (1898-1900) в болниците и асистент по хистология. Написва и два научни труда на френски език.
От 1900 г. до 1910 г. е околийски лекар в Силистра. След това до 1913 г. е управител лекар на Силистренската второстепенна болница. Училищен лекар в мъжката гимназия в Силистра от 1913 до 1914 г. В София е назначен за лекар епидемиолог в Хигиенния институт. На тази длъжност работи от 1914 г. до 1922 г. Главен асистент в Института по хигиена към катедрата по хигиена при Медицинския факултет в София. От 1 декември 1922 г. е частен доцент в катедрата.
През Първата световна война е началник на инфекциозна болница към 4-та пехотна Преславска дивизия, по-късно на бактериологичната лаборатория при 89-та отделна армия на Добруджанския фронт.
Има 25 научни публикации с приноси към проблемите за водоснабдяването в България, към олигодинамичните (антисептичните) свойства на тежките метали и тяхното бактерицидно действие, към БЦЖ ваксината и към хранителната анафилаксия (тежка алергична реакция). Две публикации се отнасят за Силистренски окръг – водоснабдяването на Добруджа и санитарно-хигиенното състояние на училищата в Силистра.
Поставя научните основи на комуналната хигиена у нас. Лауреат на Медицинското дружество в Тулуза, член на неговата анатомично-клинична сесия и член основател на Дружеството за хигиена и предпазна медицина в България (1932).
Умира на 14 декември 1932 г. в София.
