Родена е на 18 май 1929 г. в Шумен, в семейство с утвърдени музикални традиции. Баща ú – Георги Бабачев е дългогодишен диригент на хор „Родни звуци”. От него тя получава и първите си уроци по музика. Майка ú – Божанка Бабачева – е артистична натура, интересуваща се живо от литература, театър и музика. В семейния им дом в Шумен често гостуват едни от най-големите български музиканти – братята Андрей и Веселин Стоянови, Панчо Владигеров, поетът Иван Пейчев, актрисата Роза Попова със съпруга си и др.
От съвсем малка, Евгения Бабачева танцува и пее на детските тържества; като ученичка в Девическата гимназия дирижира училищния хор, учи пиано при клавирния педагог Павла Жекова. Нейна преподавателка по пеене в училище е г-жа Ненова, сестра на композитора Димитър Ненов.
След гимназията, в която за пръв път показва певческия си талант като солистка на хора, а също и на градската оперета, тя постъпва в Държавната музикална академия, в класа на вокалния педагог Елена Ангелова-Орукин. Дипломира се и продължава да учи пеене при голямата оперна певица и драматична актриса Констанца Кирова. Две години по-късно, с конкурсен изпит е приета в Русенската опера, където попада сред диригентите Добрин Петков и Константин Илиев, певците Пенка Маринова, Мария Бохачек, Николай Здравков и др. Усъвършенства уменията си при известната Фения Николау от Тимишоара. По-късно, за един сезон, 1964 – 65 г., специализира в Оперната студия на проф. Христо Бръмбаров. За вокални и артистични постижения е наградена с орден „Кирил и Методий” – първа степен.
Евгения Бабачева пристига в Русе в началото на 1955 г. и веднага е назначена за редовна солистка. Навлиза бързо в репертоара – нов и текущ. Редят се ролите: Азучена в „Трубадур” от Верди, Мерседес в „Кармен”, принцеса Еболи в „Дон Карлос”, Олга и Ларина в „Евгений Онегин” и др. На Втория национален преглед на оперните театри в София е забелязана от критиката и получава високи оценки за участията си в „Мазепа” и „Евгений Онегин” – две от най-представителните постановки на Русенската опера през 50-те години на 20 век. Следват Амнерис в „Аида” в импозантната първа русенска реализация – дело на режисьора Жан Рънзеску и диригента Ромео Райчев, считана тогава за най-добрата у нас и Далила в „Самсон и Далила” от Сен-Санс в паметния спектакъл на Димитър Узунов и Радосвета Бояджиева.
През 1970 г. отново с конкурсен изпит, Бабачева е приета в Софийската опера, където години преди това има постоянни гастроли. По стечение на обстоятелствата, за два дни трябва да се подготви за ролята си на Ефросина от операта „Момчил” на Л. Пипков. Отлично се справя.
В периода 1972 – 1987г. заедно с пианистката Лиляна Байнова изнасят камерни концерти. Бабачева е солистка на едни от най-известните български хорове на Шумен, Русе и София. Гастролира със самостоятелни рецитали и като солист на оперни групи в Русия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Армения и др. Осъществява записи с Русенската опера, Софийската опера, Софийската филхармония, Оркестъра на БНР. Записва арии за БНТ, грамофонни плочи и др. Работи и като вокален педагог, а учениците ѝ се изявяват по сцените на Европа и САЩ. Носител е на много държавни награди.
Критиките за талантливата ни оперна певица, публикувани в родната и чуждестранна преса са повече от положителни и възторжени. Природно поставен глас – красив, добре овладян, топъл мецосопран, със сигурна техника и отлична дикция. Актьорската ѝ природа е лирична – играе роли, изискващи сърдечност и искреност в емоциите. Това са малка част от искрените, топли и положителни отзиви за личността и таланта на оперното ни дарование.
На 8 януари 2015 г. културната ни общественост се сбогува завинаги с Евгения Бабачева.
15Източници:
Хараланова, Бета и др. Музикални дейци / Бета Хараланова, Даниел Руменов. // Хараланова, Бета и др. Шуменци в националната история и култура : 199 био-библиографии. – Велико Търново : Фабер, 2008, с. 147-169.
Стамболиев, Огнян. Евгения Бабачева – едно талантливо присъствие на оперната сцена / Огнян Стамболиев. // Музикални хоризонти, XLIII, 2009, №7, с. 38-39.
Томова, Жана. Евгения Бабачева – певица от световна класа (1929-2015) : in memoriam/ Жана Томова.// Известия на Историческия музей – Шумен = Jahrbuch des historischen museum-Schumen, Т. 17, 2017, с. 418-421.