Историкът на Шумен Георги Джумалиев

Георги Стоилов Джумалиев е роден на 23/9 февруари 1900 г. в Шумен. Детските и юношеските  години от живота му преминават в родния град.

Родът на Джумалиев е от гр. Русе. Малко известен и интересен  факт е, че негов прадядо е  известният в града Уста Гено Маринов, който е ученик на Кольо Фичето. Брат на Стоил Джумалиев (баща на Г. Джумалиев) пък е художникът Марин Георгиев Устагенов, който от по-ново време е определян като един от най-интересните български живописци – ученик на Мърквичка, следвал реставрация в Кралската Баварска академия Мюнхен. Определян е като един от първите художници – реставратори в България, участвал в реставрацията на Боянската църква, Земенския манастир и много други.

Георги Джумалиев поема по пътя на баща си – завършва Военното училище в София през 1920 г. Продължава образованието си и записва „Право и политическа история“ в Софийския свободен университет . По време на следването си се запознава със Стилиян Чилингиров, който по това време е директор на Народната библиотека в София. След дипломирането си бъдещият краевед е назначен на военна служба в Благоевград, а после в Ямбол. Завръща се в Шумен и служи в Седми пехотен Преславски полк.

В живота на Г. Джумалиев има една трагична дата:  на 25 октомври 1923 г. е застрелян баща му Стоил Джумалиев – деец на БЗНС и организатор на Юнското въстание от 1923 г. в Шуменско. Убит е от членове на Военния съюз  на прага на собствения си дом.

Поемайки издръжката на по-малките си братя, Георги Джумалиев „потъва“ в работата си –  проучва военната история на Шуменската крепост и през 1927 г. със собствени разноски издава „История на Шуменската крепост“, илюстрирана с чертежи, карти и схеми.

Записва Право в Софийския университет през 1929 г. Завършва и става военен юрист в София. От 1935 г. е в Щаба на армията. Членува в Пловдивския военен съд. По време на Втората световна война служи като военен юрист – председател е на Военно полевия съд в Гевгелии и съдия в Скопие. След 1944 г. поради това е подложен на репресии. Известно време се опитва да работи като юрист на свободна практика в София. Връща се в Шумен и е назначен като уредник на архива на читалище „Добри Войников“. Над 30 години работи в читалището и в Окръжния исторически музей. Упорито и последователно събира документи и снимки , свързани с историята на града и на старите шуменски родове. Установява връзка с много от все още живите тогава шуменци и техните наследници в цялата страна : Петър Кърджиев, Ст. Чилингиров, Ал. Мутафов, акад. Кирил Попов и много други. В резултат на усилията му са събрани ценни материали за историята на Шумен Шуменския край. Публикува множество статии по различни исторически теми в местния печат и в специализирани издания, свързани с историята. Активно участва в уредбата на къща музей „Д. Войников“, къща музей „П. Волов“ и Музея на  революционното движение.

Георги Джумалиев  работи в дружество „Българска старина“. Поддържа връзка с много учени, проявяващи интерес към града ни и скоро става техен ценен консултант. Интересите му обхващат всички страни от живота на Шумен през Възраждането – просвета и култура, политика, архитектурни паметници, театрално дело.

От всеобхватното и безценно наследство, оставено ни от Г. Джумалиев, най-голям интерес представляват документите, свързани с творческата дейност на историка: ръкописите на публикуваните от него статии и материали, библиографски бележки и др. Разработките по темите за икономическото и промишленото развитие на родния град, печатното дело и книгоиздаването, ролята на читалищата и музеите и свързаните с тях формации на обществени начала са доказателство за стремежа на историка да пресъздаде връзките между минало и настояще. Особено ценен е съставеният от него „Кратък библиографски репертоар“ за историята на Шумен, в който са събрани много заглавия на статии, книги и др., обособени тематично.

В Държавен архив – Шумен са съхранени много документи и материали от изследователската и творческа дейност на родолюбивия шуменец. В трудовете му се намира информация за поражението на император Никифор през 811 г., за щурма на Шуменската крепост от Владислав Варненчик, за църковно-освободителните борби в Шумен. Пише за хайдутството  и дейността на революционния комитет в Шуменския край, за шуменци, участници в Ботевата чета, за Руско-турската война 1877-1878 г. Любопитни са военно – историческото му изследване за участието на генерал Суворов в действията на Дунавската армия, тетрадките му с извлечения от статии и съчинения на руски генерали  за руско-турските войни от 1769-1774 и 1810 г.

Бележитият краевед развива активна туристическа дейност  – награден е с  почетна грамота от Българския туристически съюз. Членува във Военно-историческото научно дружество, в Българското историческо дружество.

В последните години от живота си, Георги Джумалиев дарява богатия си архив на Държавен архив – Шумен. Личният фонд на историка е един от най – използваните фондове от студенти, научни работници, краеведи.

В заника на живота си, видният шуменски изследовател е при близките си в София, където и умира на 5 декември 1981 г.

0