Дечо Жечев Денев

Роден на 18 октомври 1910 г. в Шумен в семейството на занаятчия – кожухар. Основното си образование получава в родния си град, а средното – в Опитното педагогическо училище. Учителства в Ловешко през периода 1929-1930 г. От 1930 до 1945 г. е учител в училището за глухи деца в гр. Варна, а от 1945 до 1957 г. работи като учител, зам.-директор и директор на същото. От 1949 до 1957 г. работи като учител, зам.-директор и директор на училището за глухи деца в София. Специализира в Берлин. От 1950 до 1953 г. е задочник в СУ по педагогика. От 1957 до 1962 г. е методист в Министерството на народната просвета. От 1962 г. е преподавател в СУ, от 1967 г. е доцент, а от 1975 г. е професор по педагогика. През периода 1968-1970 г. е зам.-декан на Философско-историческия факултет. През 1973 г. защитава дисертация на тема: „Мислене и език” и получава научна степен „доктор на педагогическите науки”. През 1976 г. работи във филиала на СУ в Благоевград, където ръководи катедрата по педагогика. Член на ЦУ на Съюза на глухите в България от 1955 г.

Награждаван е с медал за трудово отличие, орден „Кирил и Методий” I степен и орден „Мир и дружба на народите”. След смъртта му, училището, на което дълги години е директор, приема неговото име – Средно специално училище с детска градина за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев”.

Монографии: „Мислене и език в говорното развитие на децата” – 1969 г., „Творчество в процеса на възпитанието” – 1966 г., „Самовъзпитание” – 1970 г.; студии: „Сигнална стойност на думите в речта на глухите деца” – 1964 г.; „Психични особености при формирането на прости изречения от глухите деца” – 1968 г.; учебници: „Педагогика” – 1976 г. и др.