Български скулптор, художник, илюстратор, критик и театрален деец, основател и дългогодишен член на Дружеството на новите художници (1931) и негов секретар в продължение на 8 години. Работил като карикатурист във вестниците „РЛФ“ (1931) и „Български запад“ (1942). Живописец от 1933 г., скулптор от 1934 г. Роден е на 4 септември 1911 г. в град Шумен. Започва да учи едновременно право в Софийски университет и междувременно пет семестъра в Художествената академия. Негов учител е проф. Марин Василев, един от основоположниците на скулптурното изкуство у нас. Още като студент името на Николай Владов се появява за първи път във вестника за литература, критика и изкуство „Работнически литературен фронт”.
Започва да твори през 30-те години на миналия век. Най-младият от поколението художници и скулптури, който навлиза в българската скулптура като художник на работническата класа, отразявайки величието на обикновените хора от народа и преди всичко на работника. „За мен едно главно условие, за да създава един творец вълнуващи произведения, е връзката му с народа, с хората, връзката, която той трябва да добие от събитията. Без всекидневно и упорито боравене с тези вълнения, той не би могъл да създаде по-сериозни образи” – казва Шмиргела в интервю за Националното радио от 1982 г.
Името Шмиргела се появява във вестник „РЛФ” през 1931 г., когато започва да публикува разкази, под които се подписва с псевдоним измислен от племенника на Георги Бакалов Ами Бакалов: „Не виждате ли, че откъдето мине, бръсне като шмиргел…” С инициалите „ШМ” бъдещият художник започва да подписва рисунките и скулптурите си. Скулптурното ателие на художника, в което работи през последните 30 години от живота си, е известно сред художествено-творческата интелигенция с особената си артистична атмосфера и дух.
Бележитият скулптор е един от създателите на Националната художествена галерия, чийто директор е от 1959 до 1964 г. Тогава се прави и първата постоянна експозиция, която проследява българското изкуство през XIX и XX век. Създател е на постоянната изложба на икони в криптата към храм-паметника „Св. Александър Невски“, София. Автор е на труда „Скулптурата по нашите земи“ (1961) и на много статии, студии и монографии в областта на изобразителното изкуство. Главен редактор е на сп. „Изкуство” през 50-те години.
През 2006 г. е открита първата изложба на Николай Владов – Шмиргела в родния му град. Представени са 20 творби, дарени от внучката му Юлия Банкова. Няколко години преди смъртта си напуска Съюза на българските художници. Умира на 28 юли 1999 г.
17Източници:
Хараланова, Бета и др. Художници / Бета Хараланова, Даниел Руменов. // Хараланова, Бета и др. Шуменци в националната история и култура : 199 био-библиографии / Бета Хараланова, Даниел Руменов. – Велико Търново : Фабер, 2008
Шмиргела, Николай. Николай Шмиргела : [Албум] / Николай Шмиргела ; Представен от Атанас Стойков, Светлин Русев. – [София] : Бълг. художник, 1971