Никола Бацаров

Роден в Калофер на 9 март 1818 г. Първоначално учи в родния си град, а впоследствие в Коручешме, Цариград. През 1836 г. е в Габрово, където постъпва в новооткритото училище. Негов учител там е Неофит Рилски. През 1837 г. Никола Бацаров се мести да учи в Соколския манастир при Неофит Бозвели. Там става монах с духовното име Йосиф.

През 1840 г. учителства в Калофер, а от 1841 г. до 1844 г. е дякон при Търновския митрополит Неофит. През същата 1844 г. е свещеник и игумен в Лясковския манастир. В периода 1848-1849 г., Бацаров отхвърля монашеството, за да стане търговец в Румъния и Русия. До 1858 г. живее в Мачин (дн. Румъния), където основава българско училище. Към неговите заслуги трябва да отнесем въвеждането на взаимоучителната метода и на българския език и богослужението в училището. По време на Кримската война е избран за съветник в градското управление и развива активна дейност по записването на българи доброволци. През лятото на 1856 г. Никола Бацаров се установява в Москва като член на специално определена българска делегация на церемония по официално коронясване на император Александър II.

В Шумен се установява през 1858 г., където е учител в девическото взаимно училище. Избран е за главен секретар на църковно-гражданската община в Шумен. Никола Бацаров води упорита борба срещу гръцкия владика Венеамин за издигане на народностния дух на българите и за извоюване на независима българска екзархия. Сътрудничи на „Цариградски вестник”, „Слово”, „Български книжици”, „Дунавски лебед”. Изиграва съществена роля за основаване на читалище „Напредък”. Изключителен ентусиаст, той става инициатор и на първото всенародно честване в Шумен на празника на Кирил и Методий – 11 май. В Шумен Бацаров поддържа близки отношения и с Добри Войников, когото подкрепя във всички негови инициативи в областта на просветното дело.

След 1866 г. Бацаров развива народополезна дейност като учител в градовете Варна, Русе, Провадия, с. Дивдядово и повторно в Шумен. Изключителни заслуги има за уреждане на Варненската църковно-училищна община. Съставя и Правилник за уреждане на църковните дела в епархията. След Освобождението е старши жандарм в Дивдядово – 1878 г., председател на градския съвет в Нови пазар, кмет на същия и мирови съдия (1879-1882 г.) В последствие се мести в столицата, където и умира.

Трудно може да се обхване всичко, което скромният възрожденски труженик прави за разпалването на българския дух в Шумен през едни от най-трудните и решителни години на възрожденската епоха. Добри Войников, общувайки всекидневно с Н. Бацаров, дава висока оценка за всеотдайната му и ревностна служба на ползу народу, посвещавайки му „Кратка българска история”. Бацаров подпомага Д. Войников в издаването на учебника на „свое иждивение”, ясно осъзнавайки значението на учебната книжнина и на първо място по история за осъзнаването на българите и формирането на българската нация.

9