„По-добре направи нещо, макар и несъвършено,
отколкото да правиш съвършено нищо.”
Кратък, но много богат и ползотворен е животът на Петър Златев Груев, роден на 7 февруари 1849 г. във Върбица, в семейството на преселници от Търновско. Живее в епохата на Българското възраждане, работи за културното издигане и осъзнаване на българския народ. Учи в Дивдядово и Шумен, след което учителства в с. Петокладенци, Плевенско (1872-1873), Върбица (1873-1875), Нови пазар (1875-1879) и Преслав. Когато става учител в Преслав, ухапва го бясно куче и умира в ужасни мъки едва 38-годишен през 1890 г. Оставя пет невръстни деца и един от най-богатите архиви в Шуменско, съхраняван в Държавен архив. Рядко се среща български възрожденец с толкова широки интереси, работещ за културното издигане и осъзнаване на българския народ. Той е едновременно учител, псалт (черковен певец), лекар, поет, оратор, композитор, диригент, театрален режисьор, артист, фолклорист, журналист, търговец, общественик, революционер.
Във Върбица Петър Груев основава ученическото дружество „Светлина”, а през 1871 г. основава читалище „Решимост”. Участва като актьор и режисьор в театрални пиеси. Събира народни приказки и песни, записани с текст и мелодия. Сам пише ученически песни и стихотворения. Съставя българска граматика и българо-руски речник, които остават в ръкопис. Изследва историята на Герлово и Шуменско. През 1873 г. построява ново училище на мястото на старото килийно, издигнато още през 1808 г. Една от стаите на училището отрежда за библиотека и читалня. Доставя вестници, списания, чиито статии често разяснява на съгражданите си. За посрещането на митрополит Иларион Търновски в с. Петокладенци и на Симеон Варненски и Преславски във Върбица пише специални химни, които се изпълняват от учениците.
Петър Груев оставя няколко тетрадки с „беседи”, държани пред гражданите във Върбица, Нови пазар и Преслав. Беседите са увлекателни, авторът им умее да говори просто и откровено.
Написаните от него стихотворения отразяват духа на времето, стават отдушник на политическото и социалното напрежение, вдъхновяват и пораждат смелост и устременост на хората от Герлово.
Обществените интереси на Петър Груев прехвърлят границите на Върбица и областта Герлово. Той води ползотворна кореспонденция с изтъкнати културни дейци от онова време, учители, редактори на вестници и списания, учени и поети.
Общонационален е приносът на Петър Груев в областта на музиката. Той пръв в България съставя, през 1867 г. училищни песни, макар и с църковни ноти. Те в голяма степен напомнят чужди мелодии и не може да се смятат за начало на националната музикална традиция. Забележително е, че възрожденецът от Върбица написва първия български учебник по нотно пеене и солфеж, който е отпечатан през 1873 г.
Петър Груев проявява изключителен интерес към историята на Върбица и Върбишкия край. С голяма любов събира народни песни, приказки, басни, обичаи, дрехи, накити и др. от своя роден край. Не приема чуждопоклонничеството, отхвърля „гърчеенето” и модата родителите да кръщават децата си с гръцки имена. Изявява се и като археолог. Прави проучвания на местности, пещери и крепости в Герловския край. Кореспондира си с чешкия археолог Карел Шкорпил. Изучава растения и билки. Търпеливо работи на терен, подрежда събраните и описани материали и на герловската флора, разчитайки на помощта на братята Шкорпил. Интерес представляват неговите проучвания за Индже войвода и кореспонденцията му с Петко Славейков, Сава Доброплодни, братята Шкорпил.
Интересен факт от неговия живот е срещата му с Васил Левски през 1870 г., когото заедно със сестра си Неда укрива в старото училище до реката във Върбица. Петър Груев събира пари за шуменската чета, оглавява и Върбишкия революционен комитет по време на турското робство.
Националноосвободителните борби и Освободителната война оставят дълбоки следи в неговата отзивчива душа. Събира много спомени, пише най-хубавите си стихотворения за юначни борби из своя роден край. Като учител в Нови пазар събира пари за заловените четници от Априлското въстание. Руските освободители посреща с хляб и сол и държи благодарствена реч на руски език.
Участва при обсъждане на общинските проблеми и е убеден твърдо в правотата на решенията си. Твърде критичен е към общинарите и към техните идеи, които смята за неосъществими и ненавременни. Огорчен от отношението на общинските съветници към него, Петър Груев заминава за Преслав, където с радост приема да работи като учител и да продължи археологическите си изследвания. Мечтата му да открие поне основите на Великата Симеонова столица е срината от тежкото заболяване. Ухапан от скитащо бясно куче, той се завръща във Върбица. Безсилни се оказват шуменските доктори. Един е пътят за спасение – букурещките болници, но било късно и за успешно прилаганата ваксина на Луи Пастьор. След продължително и мъчително боледуване, неуморимият учител Петър Груев умира на 12 юли 1890 г. във Върбица.
Портрет на Петър Груев, от доц. Валентин Кулев-1999 г.
Източници:
Будители народни от Шумен и Шуменско : Материали от теоретични конференции през 2003-2004 г. на краеведческото дружество при читалище “Добри Войников” / Ред. кол. Белчо Кръстев, Трифон Панайотов, Георги Цветков. – В. Търново : Фабер, 2006. – 160 с. : със сн. ; 21 см
Върбица : Един дивен кът в източна Стара планина / Йордан Йорданов. – Върбица : Общин. съвет за култура, 1979. – 40 с. : с ил. ; 20 см
Градецът Върбица и Петър Златев Груев (1852-1895). // Бойчева, Къна Петрова. Книга за български възрожденски театрали / Къна Бойчева. – Пловдив : Коала прес, 2016, с. 204-236 : със сн.
Просветни дейци от Шуменски окръг : Инвентарни описи. – Шумен, 1977, с. 7-24.
Тодоров, Кънчо Иванов. Неспокойната сянка на възрожденеца : Книга за Петър Златев Груев / Кънчо Тодоров. – Шумен : Добри Войников, 2018. – 404 с. : с ил. ; 21 см
***
Димитрова, Нели. Многостранно развита личност / Нели Димитрова. // Шуменска заря, LXVI, N 152, 7 юли 2009, с. 6 : със сн.
Йорданов, Йордан. Бележит деец от Възраждането : 125 години от рождението на Петър Златев Груев / Йордан Йорданов. // Шуменска заря, N 19, 15 февр. 1977
Моцев, Ал. Д. и др. Петър Златев Груев : Културно-музикална и обществена дейност / Ал. Д. Моцев, П. Динев. // Известия на Института за Музикознание, 1964, N 10, с. 23-96.
Папазова, Илина. Летописецът на Върбица : 165 години от рождението на Петър Златев Груев / Илина Папазова. // Шуменска заря, LXXI, N 26, 7 февр. 2014, с. 5 : със сн.