Роден е на 18 октомври 1910 г. в Шумен в семейството на занаятчия – кожухар. Завършва Шуменското педагогическо училище и става учител. Интересите му са към обучението на деца със специфични потребности. Чете неуморно обща и специализирана литература : педагогическа и психологическа. Натрупва значителен преподавателски и управленски опит. Учителства в Ловешко (1929 – 1930 г). От 1930г. до 1945 г. е учител в училището за глухи деца в гр. Варна, а от 1945г. до 1949 г. е директор на същото.

От 1949 г до 1957 г. работи като учител, зам. – директор и директор на училището за глухи деца в София. Като учител на глухи деца е изпратен на специализация в Берлин . От 1950 г. до 1953 г. е задочник в СУ по педагогика. През 1961 г. е избран за преподавател в СУ „Климент Охридски“, където и разгръща широка дейност: чете лекции по обща и специална педагогика, разработва и публикува трудове, с които завоюва достойно място в науката.
През 1967 г. е избран за доцент. В периода 1968 – 1970 г. е зам.-декан на Философско – историческия факултет.
1973 г. защитава дисертация на тема : „Мислене и език” и получава научна степен „Доктор на педагогическите науки”. На следващата година е избран за професор. През 1976 г. работи във филиала на СУ в Благоевград, където ръководи Катедрата по педагогика. Член е на ЦУ на Съюза на глухите в България от 1955 г.
Разнообразно и широко е научното му творчество. Съчетавайки познанията си по обща и специална педагогика и психология, той изследва фундаментални проблеми на педагогическата теория и практика. Някои от по-известните му монографии са : „Мислене и език в говорното развитие на децата” – 1969 г.,”Творчество в процеса на възпитанието” – 1966 г.,”Самовъзпитание” – 1970 г; студии : „Сигнална стойност на думите в речта на глухите деца” – 1964 г.;”Психични особености при формирането на прости изречения от глухите деца” – 1968 г.; учебници : „Педагогика” – 1976 г. и др.



Активно е неговото участие при разработването на редица учебници и учебни пособия, с което дава своя принос за подготовката и квалификацията на педагогически кадри.
Значими са заслугите му и за развитието на дефектологията и за подготвянето на учители – дефектолози. Повече от 50 години той работи всеотдайно в тази област. Издава трудове, които придобиват широка известност.
За заслугите си е награждаван и с редица отличия : медал за трудово отличие, орден „Кирил и Методий” – I степен и орден „Мир и дружба на народите”, златен медал от Световната организация на глухите и др.
След смъртта му през 1983 г., училището, на което дълги години е директор, приема неговото име: Средно специално училище с детска градина за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев” – София.
0Източници:
Денев, Дечо Жечев. Теория и практика в учебно-възпитателната работа / Дечо Денев . – Благоевград : Югозап. унив. Неофит Рилски, 1993 . – 72 с. ; 20 см
****
Научни дейци / Бета Хараланова, Даниел Руменов. // Шуменци в националната история и култура : 199 био-библиографии : Фабер, 2008, с. 85-114.
Професионална и социална реализация на завършили шуменски педагогически учебни заведения до 50-те години на ХХ век / Кирил Петров ; Под ред. на Николай Димков ; Рец. Бета Хараланова. // Петров, Кирил Иванов. Педагогическото образование в Шумен : [Изследване] / Кирил Петров. – Шумен : Добри Войников, 2008, с. 285 – 299.
****
Добрев, Златко. Проф. д-р Дечо Денев на 75 години.// Народна просвета. – 1986, №1, с. 91-92.