Захари Величков Караогланов е роден на 24 юни 1878 г. в Шумен в семейството на шуменския занаятчия Величко Караогланов. Учи в основното Андрейково училище и в Шуменското трикласно училище, а след това във Варненската държавна мъжка гимназия „Княз Фердинанд I“, която завършва с отличен успех.
Писателят Стилиян Чилингиров, съгражданин и връстник на Захари Караогланов заедно с него учителства в с. Мечка (на няколко часа път от с. Бряст). Кратко и съвсем точно Стилиян Чилингиров описва Захари Караогланов като образован, спретнат, разумен младеж. По време на краткото си едногодишното учителстване, З. Караогланов решава да продължи образованието си и да учи химия. Така от 12 септември 1899 г. той вече е студент по химия във Висшето училище в София, което завършва през 1903 г.
Студентът Караогланов публикува през 1902 г. в сп. „Природа“ първата си научнопопулярна статия „Радиоактивните тела и техните лъчи“. Колко е актуална избраната от него тема показва фактът, че статията излиза едва 6 години след откриването на естествената радиоактивност от Анри Бекерел през 1896 г.
От 1903 г. до 1907 г. бъдещият учен е учител в Софийската класическа, известна и като Първа мъжка гимназия. По препоръка на професорите от факултета, тогавашният министър на просветата д-р Иван Шишманов командирова Караогланов на двугодишна специализация в Лайпцигския университет.
Там той създава оригинален титрационен кулонометър, с помощта на който провежда забележителни изследвания и полага теоретичните основи на волтамперометрията на обратими процеси при постоянна сила на тока, установявайки важна зависимост на потенциала от времето, известна в науката като „уравнение на Караогланов“
От 17 декември 1907 г. Захари Караогланов свързва завинаги живота си със Софийския университет. Там, във Физико-математическия факултет, той е последователно асистент, редовен доцент, извънреден и редовен професор. Преподава първо неорганична, а после и аналитична химия. От 1 август 1920 г. до смъртта си той е ръководител на Катедрата по аналитична химия – една от първите в света самостоятелни катедри по аналитична химия. Това важно за нашата химична наука обстоятелство е тясно свързано със значителния научен авторитет, придобит от Захари Караогланов в резултат на неговата активна изследователска дейност. Проф. Захари Караогланов е бил два пъти декан на Физико-математическия факултет през учебната 1921/1922 г. и през 1928/1929 г., а също така и два пъти ректор на Софийския университет през учебната 1922/1923 г. и през 1932/1933 г. Председател e на Съюза на българските химици (1921/1929).
Ученият Захари Караогланов публикува научни трудове върху аналитичните свойства на трудно разтворими утайки, изследва механизма на утаечните процеси и публикува два обобщаващи труда върху причините за онечистване на аналитични утайки. Той е първият изследовател не само у нас, но и в света, който започва системно да разработва този важен аналитичен проблем.
Захари Караогланов е автор на първия български учебник по неорганична химия и на знаменитото за българските химици Ръководство по аналитична химия. Големият български химик е публикувал десетки научни трудове в Годишник на Софийския университет и в най-реномираните специализирани списания по химия.
За 40 години проф. Захари Караогланов развива необозрима дейност – първокласен творец в областта на електрохимията, органичната, неорганичната и особено в аналитичната химия, в областта на историята на химията в България, университетски преподавател от най-висока класа, декан и ректор, ръководител на Съюза на българските химици, един от основателите на фонда „Шумен”, имащ задачата „да улесни монографичното изследване на Шумен и Шуменско”.
Захари Караогланов оставя огромно научно и научнопопулярно творчество. Своите научни приноси той публикува в най-реномираните химически научни списания : Zeitschrift fur Elektrochem, Zeitschrift fur analyt, Chem и др. Творчеството на професора е отразено в алманасите на Софийския университет от 1929 г., 1940 г. и 1995 г., в библиографията на Софийския университет на Асен Ковачев за периода 1904-1942 г. По данни на сина на проф. Захари Караогланов – Милко Караогланов, творчеството на баща му възлиза на около 8000 печатни страници.
Заслугите на професора към българското образование не се изчерпват само с неговия личен принос. Не по-малко значение има школата, която той създава и делото на неговите ученици. В продължение на десетилетия всички учители по химия в България са ученици на Захари Караогланов, както и почти всички преподаватели по химия във висшите учебни заведения в страната.
Проф. Захари Караогланов остава в паметта на съвременниците си като строг, прецизен, коректен, олицетворяващ характерните особености на дисциплината, която преподава. Трудолюбив организатор, авторитетен ръководители учител и все пак човек с преобладаващо добри качества, отдаден до сетния си дъх на науката и обучението.
Проф. Захари Караогланов умира внезапно на 21 юни 1943 г. – три дни преди да навърши 64 години.
Източници:
Захари КАРАОГЛАНОВ (1878-1943) . // Бележити български химици / Мирослав Парушев / П а р у ш е в, Мирослав (С.). – С., 1980
Михов, Михаил. Проф. Захари Караогланов – личност и дело. (1878-1943 г.) / Михаил Михов. // Пробл. висш. образ., 1967, N 2, с. 54-58.
Парушев, Мирослав. Есе за моя професор : По случай 100 години от рождението на Захари Караогланов. (1878-1978) / Мирослав Парушев. // Хим. и индустр., 1978, N 6, с. 278-280.
Парушев, Мирослав. Есе за моя професор : По случай 100 години от рождението на Захари Караогланов. (1878-1978)
Хараланова, Бета и др. Шуменци в националната история и култура : 199 био-библиографии / Бета Хараланова, Даниел Руменов. – Велико Търново : Фабер, 2008. – 204 с.
Христов, Димитър К. На Шумен и шуменци с благодарност и обич! : Подбрани извадки от мои писания и справки за приноса на Шумен в българската наука, образование и просвета : Кн. 1. Захари Караогланов : Шуменци, завършили Софийския университет (1892-1941). – София : Фараго, 2014. – 104 с.
Христов, Димитър. Животът и делото на професор Захари Караогланов – един от строителите на физико – математическия факултет : По случай 110 години от откриването на физико – математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” / Димитър Христов. // Наука, IХ, 1999, N 5-6, с. 54-57
Чолаков, Йордан. Спомени за Захари Караогланов : По случай 100 г. от рождението [на химика] / Йордан Чолаков. // Хим. и индустр., 1978, N 10, с. 469-471.