Женско дружество „Родолюбие”

Първите женски дружества у нас възникват в последните десетилетия преди Освобождението. Основната им задача е да работят за духовното повдигане и образованието на жената, а много от тях развиват и активна благотворителна дейност.
Началото е поставено през 1857 г. в гр. Лом от учителя Кръстю Пишурка. До 1878 г. в страната се появяват около 60 такива организации. Шуменското женско дружество „Родолюбие” е основано през март 1872 г., както е записано в неговия устав. В същото време във възрожденския печат се откриват дописки, които датират началото му в края на предходната 1871 г.

Инициативата за неговото създаване е на учителката Анастасия Паскалева, родом от Велико Търново, получила своето образование в Букурещ.

Тя става негова председателка до смъртта си през 1874 г., когато ръководството на дружеството поема Царевна Миладинова, дъщеря на видния възрожденски деец Димитър Миладинов.
За свой патронен празник членовете избират 25 март – „Благовещение”. През 1873 г. е уредена дружествена библиотека и стая за читалня, която била наречена „женско читалище”. Първоначално читалището се помещава в девическото училище, а по-късно е преместено в къщата на Жечо х. Димов, като всяка жена член на дружеството помага за неговото обзавеждане с лични вещи. Сред първите активистки на дружеството са Марийка Начкова, Мика Костова, Марийка Байчева, София Шопова, Поликсена Жекова и др.

С набираните средства от членския внос и направените дарения дружество „Родолюбие” развива широка благотворителна дейност – подпомага бедни ученички с пари, дрехи и учебници. След Априлското въстание от 1876 г., съвместно с читалище „Архангел Михаил”, се организира акция за подпомагане на пострадалото българско население. По време на Руско-турската освободителна война, дружеството изразходва целия си наличен капитал за настаняването на стотици бежанци в града.

Основната задача на шуменските родолюбки е просветното и културното издигане на жената. Почти всеки неделен или празничен ден, след черковната служба, се изнасят разнообразни беседи, четат се книги и вестници. Засягат се най-вече темите за равенството на жените, за тяхното място и роля в обществото, въпросът за възпитанието на децата, теми, свързани с хигиената и здравето.
След Освобождението дружество „Родолюбие” се оформя като благотворително. Освен за бедни ученици, помощи са отпускани за болни деца.

Първият устав на Дружеството е от 1892 г. В него може да членува всяка госпожица или госпожа, без разлика на вяра и народност. Своите приходи дружеството набира от членски внос, а също така и от дарения, направени на концерти, театрални представления, вечеринки и лотарии. Организацията се управлява от настоятелство, в което влизат председателка, подпредседателка, касиерка, библиотекарка, секретарка и двама действащи членове. Изборът им става с тайно гласуване. За председателки са избирани авторитетни и борбени жени. Сред тях са Рада Кравкова, Светла Войникова, Фотина Момирова и др.

През годините активистки на женската организация са били: писателката Ана Карима, актрисата Маня Икономова, писателката Ружа Тенева – Северина и пр.

Едно от най-големите постижения на дружество „Родолюбие”, е откриването на девическо професионално училище „Евдокия” през 1897 г. Инициативата за това е на учителката Фотина Момирова, която става и негова директорка. Отначало то се помещава в общинска сграда. С цел набиране на средства за неговото обзавеждане, се устройват вечеринки, забави и др. По-късно за училищна сграда, на дружеството е дадена бащината къща на известния шуменски благодетел Маринчо Бенли. През 1923 г. училището започва новата учебна година в свое собствено здание, което в следващите години е пристроено и разширено поради големия наплив на ученички.

Едновременно с просветната и благотворителната дейност, членовете на дружество „Родолюбие” изразяват отношение и към обществено-политическия живот в страната.
След 1944 г. поради промяна на политическия режим в България, дружество „Родолюбие” прекратява дейността си и се слива с организацията на Отечествения фронт.

На 12 февруари 1994 г. по инициатива на Биляна Багрянова, дружеството се възстановява под името „Родолюбие – 1872”. На учредителното събрание за негова председателка е избрана Юлия Арнаудова. След нея на поста са избирани Христина Христова, Мария Хитрова, Надя Тодорова, Душица Куцарова, Ивелина Велкова. Последният ръководител на Дружеството е Даниела Карова.

• 

• 

• 

12