100 години Шуменска библиотека

Библиотечното дело в страната ни води началото си още преди Освобождението от османско владичество. Пряк наследник е на богатите книжовни традиции в старите столици Плиска и Велики Преслав, където преди хилядолетия се полагат основите на славянската книжовност и култура. В Шумен то се заражда още в началото на XIX в. с развитието на просветното дело и появата на новобългарските училища. Първоначално, още през 50-те години на XIX в. към класните училища започват да се създават училищни библиотеки. След Освобождението и началото на ХХ в., с най-богат книжен фонд и добра организация са библиотеките на мъжката гимназия „Васил Друмев” и девическата „Нанчова гимназия”, уредени по образец на Софийската и Пловдивската народни библиотеки.

Библиотечното дело у нас е дело на много интелектуалци, дейци на просвещението, хора на словото, библиографи, библиотекари. През 1897 г. Народното събрание приема Закон за депозиране на печатни издания в народните библиотеки. Дейността по съхраняването и библиографското регистриране на издателската продукция в страната официално се възлага на Народната библиотека в София. През годините системата на депозиране се променя по отношение на броя на екземплярите и броя на библиотеките, които ги получават.

След военните години по инициатива на шуменеца Стилиян Чилингиров, по това време директор на Народна библиотека, се основава библиотеката в Шумен. Идеята му за създаване на библиотеки с функции на национален книжовен архив във вътрешността на страната е породена от опасения за съдбата и опазването на книжовния ни фонд.

През 1920 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася Закон за учредяване на достъпни народни библиотеки. По силата на този закон, със Заповед №3029 на 31 юли 1922 г. се основава Шуменската библиотека като четвърта депозитна в страната, след библиотеките в София и Пловдив и заедно с библиотеката във Велико Търново. Един месец по-късно е назначен първият уредник на библиотеката – учителят Иван Калчев. На 6 ноември 1922 г. е получена и първата пратка от 507 депозитни книги и периодични издания от Народна библиотека – София.

Дълги години след своето основаване Шуменската библиотека няма собствена сграда. През годините се помещава във Военния клуб, в сградата на читалище „Архангел Михаил”, в помещения на Общинската палата, в къщата на Димитър Кънчев на ул. „Калоян” №18.

През 1933 г. със заповед на Министъра на народното просвещение за уредник на библиотеката е назначен първият квалифициран щатен библиотекар Васил Класанов – известен читалищен деец. През 1926 г. в София той основава Български библиотекарски съюз, както и под негова редакция, същата година излиза първото специализирано издание „Библиотечна мисъл”.

През 1937 г. организира и провежда в града ни научна конференция по библиотечни въпроси, на която е решено да се възстанови дейността на Българския библиотечен съюз със седалище в Шумен. Същата година шуменският уредник издава първата история на библиотеките в България, озаглавена „Кратка история на библиотеките”. Година по-късно излиза и първи брой на сп. „Библиотекар”.

През тези години библиотеката се помещава на таванския етаж на читалище „Архангел Михаил”. Голяма част от книгите са натрупани по земята, поради липса на рафтове. Организационната и административна работа се извършва изцяло от Васил Класанов. Въпреки настояванията му пред управлението в София, персонал не се отпуска, тъй като библиотеката е депозитна. Отдаден на работата си не престава да настоява, да търси начини и средства пред институциите и обществеността библиотеката да заеме мястото си на културно учреждение, а не само на книжен склад. В писмо до министъра на народното просвещение от 16 август 1943 г. той пише: „Поверената ми библиотека не е мъртъв склад на книги, а жива библиотека, деен културен институт, извършващ първостепенна научна, културна и просветна работа. Като такава тя да има и своя научен и помощен персонал поне толкова, колкото имат Софийската, Пловдивската и Скопската народни библиотеки”.

След края на войната, през 1945 г. и идването на новата власт шуменската библиотека в продължение на няколко месеца формално не съществува. Месеци наред тя продължава да работи, но по документи е закрита и се води преместена във Варна. Персоналът работи без заплати, решен да я запази. Класанов е назначен за уредник на новооткритата библиотека в град Варна. След редица преписки и под влиянието на будни шуменци, със заповед на Министерството на народното просвещение, културният институт в града ни възвръща своите функции. Васил Класанов е преназначен за уредник.

• 

• 

Основава се сдружение „Фондация народна библиотека, читалищна библиотека и археологически музей в град Шумен” за събиране на средства и откупуване на място за строеж. По време на пребиваването си в Шумен през 1937 г. Стилиян Чилингиров дава личен пример за щедрост на своите съграждани, като се ангажира всеки месец в продължение на пет години да внася в полза на библиотеката по 100 лв. В памет на своята починала дъщеря дарява последните си издания, възлизащи на повече от 2500 лв.

Първата копка за строеж на сградата библиотека-музей е направена на 2 септември 1968 г. Дванадесет години се строи архитектурният комплекс с архитект Бояна Боздуганова.

През март 1980 г. библиотеката пренася своя фонд в новопостроеното здание и отваря врати за своите читатели на 24 май 1980 г. Официално новата библиотечна сграда е открита на 28 ноември 1981 г. по повод честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

С Писмо №2024 от 22 август 1952 г. на Комитета за наука, изкуство и култура Шуменската народна библиотека изпълнява функциите на окръжна.

На 15 май 1972 г., по случай 50-годишния си юбилей, получава името Окръжна библиотека „Васил Коларов”. Името Народна библиотека – Шумен е възстановено през 1990 г.

През 1997 г., по предложение на д-р Иван Сакелариев и по повод 75-та ѝ годишнина, библиотеката получава за свой патрон името на Стилиян Чилингиров. Като регионална за област Шумен тя е утвърдена с ПМС №153/28.07.2000 г.

На 11 май 1981 г. шуменската библиотека първа в страната чества Ден на библиотекаря, утвърден по-късно официално и като професионален празник на библиотечните и информационни специалисти.

• 

• 

Днес нашата библиотеката е една от малкото в страната със сграда, проектирана и съобразена с функциите ѝ на библиотека. Тя е сред първите от своя ранг по обем и богатство на библиотечните фондове – с информационния си масив от над 765 000 документа се нарежда на четвърто място в страната.

44