„Кабиюк“ – уникален и единствен

Още по време на първата българска държава в района на Кабиюшката могила се изгражда укрепен отбранителен окоп, предназначен да охранява столицата Плиска от запад. Окопът заедно с насипа представлява трудно преодолимо препятствие за конници и друг вид войска. В заграждението се отглеждали предимно конете, като тук се намирала и войсковата част. От върха на могилата се осъществявала връзка с Мадарските скали и могилата край село Войвода.

Кабиюшката могила се намира на 9 км североизточно от гр. Шумен. Близо до нея има много извори, тучни ливади за пасища; изградени са много чешми и кладенци, използвани за водопой на конете.

Водейки много войни, турската армия изпитва остра нужда от коне. Освен частните конезаводи на паши и бейове, се заражда идеята и за създаване и на държавен военен конезавод в пределите на Балканския полуостров. Долината около могилата, с обширните пасища и извора, е благоприятно място за тази цел. След съответната подготовка и строежи, конезаводът е факт и се открива през 1864 г. под покровителството на известния русенски валия Мидхад паша. За произхода на името на конезавода има две версии. Според едната то произхожда от турското „кааба” и „юк”, което означава малка могила. Според другата, произлиза от арабски със значение градище. Построени са седем конюшни и казарма за 100 войника и се отглеждат около 1000 коня от ориенталски тип. Конезаводът става известен в почти цяла Европа и се слави с хубавите си коне. За пръв управител на конезавода е назначен началникът на Шуменския гарнизон Хасан паша, който притежава чифлик в съседното село Макак, откъдето ръководи и гарнизона и конезавода. През 1870 г. той е отстранен и на негово място постъпва Хамза ефенди – способен и инициативен човек. След приключване на Руско-турската война от 1877/1878 г. Хамза ефенди евакуира всички коне в Анадола.

След Освобождението новосформираната българска войска също има нужда от по-добри коне. Прокрадва се идеята за създаване на военен завод. „Кабиюк”, с местоположението си, пасищата, постройките си, се оказва най-подходящ за тази цел. С постановление от януари 1883 г. конезаводът е преоткрит. Голяма заслуга за това има княз Александър Батенберг, който го избира и за своя лятна резиденция. За княза е построена и специална сграда в готически стил, известна като „Палата”. В негова чест също така заводът е наречен „Александровски държавен конски завод и заводска конюшня”. От 25 февруари 1883 г. за негов пръв управител е назначен руския полковник Яков Павлович де Вит. Основната задача на конезавода е да отглежда коне за нуждите на армията, а чрез депото за жребци – разпределяне на жребци станционери в района с цел подпомагане и развитие на масовото коневъдство. След четири годишно съществуване през 1887 г. конезаводът е закрит поради липса на кадри, организационни пропуски и финансови затруднения.

На 1 септ. 1894 г. дейността на конезавода е възобновена под ведомството на Министерството на търговията и земеделието като Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно-конско депо. Това Държавно скотовъдство и образцово стопанство е първото по рода си в България. Постепенно се създават и секции за останалите основни подотрасли в животновъдството. Отглеждат се говеда чиста местна порода, местни овце с бяла вълна, свине от породите „Йоркширска” и „монголица”; домашни птици – кокошки, гъски, юрдечки и др.

От 1912 г. конезаводът е преименуван в Държавен завод за добитък с депо за мъжки разплодници „Кабиюк”. След 9 септ. 1944 г. става Държавно земеделско стопанство „Васил Коларов”. През 1964 г. е преобразуван в „Държавно племенно животновъдно стопанство” и предаден на подчинение на Селскостопанската академия. От 1968 г. отново е прехвърлен към Министерството на земеделието. От 1978 г. до 1982 г. е Племенен животновъден комплекс. През 1982 г. към стопанството се присъединява Базата за развитие на биволовъдството и то става „Опитна станция по биволовъдство и коневъдство”. От 1 април 1989 г. биволовъдството е отделено и стопанството е превърнато в Научен селскостопански комплекс, като отново е върнато името „Кабиюк”.

На 1 май 1904 г. към държавния конезавод „Кабиюк” се открива Низше земеделско училище. За класна стая и пансион управлението на конезавода, със съгласието на Министерството на търговията и земеделието, отстъпва за временно ползване една от казармите на завода, която Окръжната постоянна комисия преустройва със свои средства. След три години училището е преместено в Шумен при Окръжния лозов и държавен овощен разсадник.

През годините изключително успешно се развива и земеделието в конезавода. Стопанството притежава около 28 000 дка земя – пасбища, сенокоси, гори, земеделски ниви. Земята е събрана в три комплекса: Централа, депо и Малка мера. Конезаводът е разположен на 194 м надморска височина и повърхнината му е равна. Работната площ се засява с култури, предназначени за задоволяване нуждите на завода. Постепенно се модернизира и заводът – доставят се трактори, камион, лека кола; открита е собствена варджийница, произвеждат се тухли. Построена е модерно обзаведена електрическа мелница с баня. От 3 юни 1940 г. конезаводът е водоснабден. Има и електрическо осветление. Повечето от подобренията са направени под умелото ръководство на директора Иван Георгиев.

„Кабиюк” е център на усилена племенна работа в областта на животновъдството. В него успешно са развити следните отдели: коневъден, овцевъден, свиневъден, говедовъден и птицевъден. Всеки един от тях има основна задача да произвежда висококласни племенни животни и се ръководи от зоотехник. Едновременно с отглеждането на разплодни животни, стопанството е център за подготовка на зоотехнически и ветеринарни кадри.

Като най-развит се оказва коневъдният отдел. Той води началото си от основаването на завода. Ежегодно се продават голям брой коне – станционери и висококласни спортни коне. Наред с това значителен брой от кобилите майки, отгледани в секцията след използването в спорта се заплождат и произвеждат приплоди в стопанствата. Така не само чрез жребците, но и чрез кобилите се прави масова подобрителна работа на коневъдството в страната. Коневъдният отдел се състои от два основни сектора – елитно племенно стадо от жребци и кобили за възпроизводство и жребцово депо със задача да извършва подобрителни дейности в района. В заводско-племенното стадо са застъпени три основни вида породи – арабска, източно-българска и чистокръвна английска. Арабският кон, който се отглежда в завода запазва до голяма степен отличителните качества на оригиналната арабска порода – благородство на формите, темперамент, издръжливост и здравина.  

В миналото у нас чистокръвни английски коне не се развъждат в чисто състояние. Внасяните чистокръвни жребци са се ползвали за полукръвното коневъдство. Основата на полукръвното стадо е поставена с известен брой кобили, внесени от чужбина и с прехвърлени от други стопанства. Между тях е имало полукръвни английски и англо-арабски. Частично са използвани и арабски кобили, както и местни с неизвестен произход. Жребците са били чистокръвни и полукръвни английски. Развъдната насока е била да се получи един универсален полукръвен кон, еднакво пригоден както за нуждите на армията, така и като подобрител на масовото коневъдство за получаване на по-едри коне.

На базата на полукръвните английски коне в „Кабиюк” и на развъжданите в конезавода в с. Божурище и „Стефан Караджа”, се оформя наша порода полукръвен кон, призната през 1951 г. като Източнобългарска. Източнобългарският кон е универсален тип, еднакво пригоден за езда и впряг. 

Техниката на развъждането и отглеждането на конете в завода е като в европейските конезаводи. Благодарение на това, разплодният материал, който се произвежда, е от достатъчно и високо качество. По отношение на заплодяемост, ожребяване и отглеждане на кончетата са постигнати завидни резултати.

Един от най-важните моменти на развъдно-подобрителната работа в коневъдството е повишаването на производителните качества на животните. Организират се от съответните органи и се провеждат на специално изградени места, наречени хиподруми. Едно от тези места е Шуменският хиподрум, който е неразделна част от Научния селскостопански комплекс „Кабиюк”. През пролетта на 1952 г. с Постановление №348 в Шумен се създава племенен разсадник по коневъдство с хиподрум за района на породата Източнобългарски кон. На 31 август 1952 г. се провежда първото окръжно спортно състезание и се поставя началото на дейността на хиподрума в Шумен, без прекъсване до днес.

Предметът на неговата дейност включва обяздване, трениране и изпитване на производителните качества на племенните коне. Разположен е на територия от 400 дка с изградени всички необходими съоръжения за изпитванията на конете и са създадени удобства за публиката. Хиподрумът разполага с три конюшни с индивидуални боксове за 75 коня. Изградена е писта за гладки бягания с обща дължина 1800 м и ширина 25 м. Построено е и общежитие за настаняване на жокеи и състезатели.

На хиподрума в Шумен е разположен и първият в страната покрит манеж, открит през есента на 1987 г. Той предлага много добри условия за трениране на конете при лошо време и за провеждане на състезания от различен характер. Разполага с 1 250 седящи места, съдийска будка, ветеринарен и медицински пункт, съблекални за състезателите и стаи за треньорите. В него най-често се провеждат състезания с демонстративен и развлекателен характер.  

Удържал на различните исторически и политически промени, днес в „Кабиюк” се отглеждат елитни коне от четирите породи – Арабска, представена от Чистокръвния арабски кон и типа Шагия, Чистокръвна английска, Източнобългарска и Шотландско пони. В този си вид, конезаводът продължава да има важна роля за производството на елитни племенни и спортни коне, както и за подобряване на масовото коневъдство в страната.

12