Кьошковете е една от красивите и посещавани местности в природен парк „Шуменско плато”. С нея през 1886 г. се поставя началото на общественото озеленяване в града. Започва непосредствено от западните квартали на град Шумен, откъдето водят началото си много туристически маршрути. Наименованието на парка произхожда от турската дума кьошк, със значение лятна къща. Така някога са наричали леките постройки в околните лозя, които са служили за отдих. Местността Кьошковете е обявена за национален парк през 1898 г.
През 1886 г. пивовара Франц Милде започва изграждането на парка върху 2260 дка гол терен. По спомени на Ема Франц – Панайотова, дъщеря на основателя на пивоварната фабрика, Франц Милде и съдружникът му Богутински изготвили план, на който била означена и главната алея. По нея от двете й страни са засадени кестенови дървета, липи и дива череша. „Поливаха ги често. Те знаеха всякое дръвче, кой го е садил и често спореха. Да, това е главната входна алея на Кьошковете, посадена от татка и Богутински.”
През 1897 г. под ръководството на лесовъда Торишков започва залесяване на местността. От 1904 г. до 1953 г. площта е залесена с черен бор, смърч, дугласка ела, бук, габър, клен, явор, и др.
По времето на шуменския кмет Петър Кърджиев, по оформянето на парка работи градинарят Иван Димитров. През 1905 г. на посещение в града идва цар Фердинанд, който пожелава да си построи лятна резиденция в местността. Шуменци не били съгласни и общинската управа отказва да му предостави терен.
През 1908 г. по изграждането на парковете и градините на Шумен започва работа Иван Стойчев – баща на проф. арх. Любен Стойчев – изтъкнат български специалист, учен в ландшафтната архитектура и паркостроителството. По времето, когато Иван Стойчев е бил управител на парковете и градините към общината, е оформен и лесопарк „Кьошкове”. По-късно през 1918 г. под ръководството на лесовъда Тодор Марков и паркостроителя Иван Стойчев се извършват системни залесявания.
Още през 1810 г. мястото впечатлява пътешественика Барбие дьо Бокаж, който го описва така: „Околностите на Шумен са украсени с голям брой места за разходка и прелестни градини. Под замъка (Шуменска крепост), който се издига над града се намира широко и открито място, наречено „Дагбунар” (Планински извор). Тук през лятото е истинско място за почивка. През долината протича бърза и свежа рекичка, която движи колелата на много воденици.”
Водениците започвали от горния край на Кьошковете и стигали до долния край на града до еврейските гробища, близо до железопътната линия. Тяхното изграждане започнало след заселването на града с турско население и в продължение на много години по протежение на река Поройна са били изградени около десетина мелници. Събарянето им започва при управлението на първия кмет на Шумен след Освобождението – Ради Железов Гьокчеренли. С това той предприема реформа за хигиенизирането на града.
Източници:
Кьошкове. // Шуменско плато : Природен парк / Дарина Иванова и др. – Шумен, 2000.
Спомени на Жечо Павлев за Освобождението на град Шумен : По материали от личния архив на Христо Герчев / Състав. Иван Секелариев. – Шумен : Изд. авт., 2003. – 36 с.