Шумен – началото на един европейски град

Още през XIV век Шумен се оформя като градски център. При завладяването му от османците, вече има около 800 къщи в долината на река Поройна. Географското му разположение в центъра на Североизточна България и богатите околности способствали той да се развие през XV и XVI век като пътен, административен, военен и пазарен център.

През XVIII век Шумен наброява към 25 000 жители и е смятан за един от големите градове в Османската империя. През тази епоха градът придобива своя ориенталски вид, който запазва до началото на ХХ век.

В края на XVIII век до Освобождението настъпват демографски промени. Голяма част от българите, живеещи по селата, започват да прииждат към Шумен. Застрояват се нови чисто български квартали – Стража махала, Костова махала, Чобан махала. Оформят се чаршиите   Араста, Манифактурджийска, Казанджийска, Кушир. Построени са бани, складове и други обществени сгради. Откриват се много дюкяни и работилници, които в продължение на няколко века играят важна роля за стопанското развитие и общия изглед на града.

Днес повечето от тези сгради и чаршии не съществуват. За тях черпим информация както от писмените източници и снимките направени от едни от първите фотографи в града ни, така и от картините, нарисувани от шуменския художник Стефан Петров. В тях той изобразява изчезнали вече архитектурни обекти в Шумен, от които можем да научим къде са били и как са изглеждали редица възрожденски училища, занаятчийски чаршии, къщи и джамии, типичните шуменски улици, квартали и площади като Кушир, Бит пазар, Къллека.

Първата реформа за благоустрояването и хигиенизирането на Шумен се въвежда от първия кмет, избран след Освобождението – Ради Железов Гьокчеренли. По спомени на Жечо Павлев, за своето няколко месечно управление Ради Гьокчеренли се запомня с реформата по хигиенизиране. С идеята да се изчисти града от „вонята и мръсотията” носеща се от река Поройна, кмета нарежда да се премахнат бентовете, както и всички воденици, намиращи се по цялото протежение на реката.

До началото на ХХ век Шумен все още е занемарен, с ориенталски облик и постепенно започва да се превръща в модерен, благоустроен и хигиенизиран град. Това става по време на мандата на д-р Петър Кърджиев, който през 1902 г. е избран за кмет на Шумен.  От 1894 до 1902 г., д-р Кърджиев е градски лекар, развива усилена профилактична и лечебна дейност с епидемиите, които върлуват из града, заради нехигиеничното и примитивно водоснабдяване и липса на канализация. Агитира за подобряване на сметопочистването и благоустрояването на целия град.

По време на своя мандат, той започва да реализира идеите си свързани с развитието на града – регулира река Поройна в изграждане на  каменно корито, изготвя кадастрален план на града, прокарва широки и прави улици. Централната улица, от градската градина до военния клуб, се превръща в булевард на две нива. Между двете пътни платна се оформя широка пешеходна алея, която залесява с липи и декоративни дървета. Изготвен е план на площад „Кушир” да бъде построен Общински съвет на два етажа (днешната Съдебна палата).

В своите биографични бележки, Петър Кърджиев описва площада така: „На горния край на алеята (бул. „Славянски”) имаше пазар – тъй нареченият „Кушир”, на който се стичаха всеки ден със стотици коля от околните села, които докарваха своите произведения. Селяните разпрягаха колите си там, като разпростираха върху земята слама, сено, мамулянина и др., и заедно със секретите на добитъка, там се образуваше такава нечистотия и мръсотия, че нямаше място къде да се стъпи. Много мерки и по-рано, и в мое време се вземаха за хигиенизирането на тоя площад, който през течение на вековете бе служил за пазарище.”

• 

• 

През 1902-1903 г., д-р Петър Кърджиев започва залесяването на природен парк „Кьошковете” и облагородяването на голите скалисти места. Поставят се основите на мъжката гимназия, определя се място за строеж на девическа гимназия на ул. „Кирил и Методий”, построява се нов гимнастически салон (дружество „Юнак Крум”) срещу Андрейковото училище. Именуват се много от централните улици с имена като: „Славянска”, „Сан Стефано”, „Цар Освободител”, „Московска” и др.

В спомените си за 1902-1905 г. Кърджиев пише, че не е направил необходимите промени свързани с модерно водоснабдяване и канализация на града. Тези важни нововъведения, той отлага за следващия мандат, но на изборите за кмет той не е избран, тъй като голяма част от гражданите са засегнати от новия регулативен план и не подкрепят кмета за новия мандат. Така, не намерил разбиране от страна на шуменци, д-р Кърджиев завинаги напуска града ни и се премества в град Лом, където живее и работи до смъртта си, извършвайки широка обществена дейност. Остава верен на девиза си: „Човек трябва да надвива егоизма и недостатъците си и да се ръководи от съвестта и обществения си дълг!”. Почива през 1962 г. в град Лом на 94-годишна възраст.

Като цяло обществената, социалната, стопанската и търговската политика в Шумен след Освобождението до войните за национално обединение е оживена, но в много отношения следва традициите от времето на Възраждането. Основа на градската търговия са дюкяните на занаятчиите, новооткритите няколко модерни магазина и пазарите. С прокарването на железопътната линия Шумен – Плевен търговията към другите центрове в страната и извън нея се увеличава. Голям социален бич през този период са заразните болести, ниската хигиенна култура, липсата на квалифицирани медицински кадри, което предопределя и високата смъртност, затова общинската управа се стреми да намали опасността от епидемии. Наличието на първостепенна болница и аптеки, залесяването, прочистването на реката, планирането на улици и обществени сгради прави Шумен към края на първото десетилетие на ХХ век привлекателен за живеене град.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

39