Първата българска привилегирована бакърена фабрика на Митю Д. Коджабашев

Един от старите и характерни занаяти в Шумен, заемащи първостепенно място в стопанското развитие на града ни преди и след Освобождението, е бакърджийството. Към 1910 г. в града има около десетина бакърджийски дюкяна и работилници, разположени на улица „Казанджийска”. По това време в Шумен има няколко бакърджийски фамилии, между които е и Коджабашеви.

С нарастване на потреблението започва да се увеличава производството на бъкърджийските услуги. Затова пръв Митю Коджабашев, през 1922 г. открива Първа българска привилегирована бакърена фабрика в Шумен. Той произхожда от стар бакърджийски род. Роден е на 20 януари 1890 г. в Шумен. В продължение на 6-7 години учи занаят при баща си – Димитър Коджабашев. През 1912 г. получава майсторско свидетелство. Открива самостоятелен дюкян – медникарски магазин и работилница. Нуждите на пазара са големи и през 1920 г. той индустриализира занаята за по-голямо производство, като доставя от Германия стругове, полирмашини и др. Устройва два цеха – машинен с 20 работника и чукачен с 32-ма. Изработва всички видове медникарски стоки, съдове, местни и европейски ракиени казани.

Привилегията за Първа българска привилегирована бакърена фабрика се състояла в това, че бакърът се внасял без мито – предимно готови листи от Германия и Австро-Унгария. Произвежданата стока се пласира в магазините на Коджабашев, на кредит от бакалите по селата и по панаирите. На Ескиджумайския панаир той изнася по 15 000 кг изработена стока.

Икономическата криза от 1929 – 1930 г., липсата на пазари, намалялата покупателна способност на населението принуждава Митю Коджабашев да преустанови фабричното производство и да продължи работата ръчно. Наред с бакърджийството той открива и даракчийница (дарак – уред, на който се влачи и разчепква вълната). С бакърджийския занаят се разделя през 1963 г. поради напреднала възраст. Умира през лятото на 1968 г.