Връзките със съседни и западни страни, които зачестяват през 19 в. способстват шуменци да се запознаят с културата, революционните идеи и националноосвободителните борби на тези народи.
В Шумен унгарските емигранти стават инициатори на множество културни и икономически начинания, внедряват много новости, а един забележителен техен представител е революционерът Георг Силаги.
Роден е в гр. Байя, Унгария през 1833 г. Завършва с отличие средно образование в родния си град. Учи фармация във Виена. Когато през 1848 г. маджарските студенти се надигат срещу австрийското иго, той едва 18-годишен, се нарежда в първите редици на студентските вълнения, преминали в огнена революция, която обхваща почти цяла Западна Европа. След потушаване на въстанието, преследван от австрийската власт Силаги напуска завинаги родината си. Заминава за САЩ и участва като кавалерийски офицер във войната през 1863-64 г. на страната на Северните щати. По-късно преминава в Италия, а след разтурването на унгарския революционен легион търси убежище в Цариград, където през 1865 г. е приет като аптекар в турската армия. Служи две години в Русе, където се жени за българка. През 1867 г. е преместен в Шуменския гарнизон, но скоро след това напуска службата и отваря частна аптека – първата в града, снабдена и уредена по европейски образец. След Освобождението напуска Шумен и се заселва отново в Русе.
През своя 15-годишен престой в Шумен Силаги се свързва с шуменското гражданство и неговия културен живот. Привлича около себе си революционно настроената интелигенция, на чиито идеи симпатизира.
От 1873 г. датира приятелството на колоритния унгарец с не по-малко забележителния шуменски интелигент и революционер Панайот Волов. Тяхната дружба се поражда от сходните им интереси – в областта на фармацията и народната медицина, но най-вече в революционните възгледи и дела.
Силаги спечелва гражданите с всеотдайното си участие като декоратор и постановчик в театралната трупа на първото шуменско читалище „Свети Архангел Михаил”. Особено силна подкрепа оказва на читалищните настоятелства за издигане на театралната им дейност. Заедно с читалищните режисьори Никола Патоев и Тодор Янев той подготвя технически пиесите, които се поставят на сцената. Поправя дикцията, жестовете и поведението на актьорите. Силаги има и художествени дарби. Проектира и оформя декорите, сценичната уредба и украсата на театралния салон при всяка пиеса. На него основно се дължи разцвета на театралното дело в Шумен през 70-те години на 19 век. Участва в подготовката и поставянето на пиесите: „Криворазбраната цивилизация”, „Покръщението на Преславския двор”, „Възцаряването на Крума Страшний” и др. На 26 декември 1873 г. е премиерата на Добри Войниковата пиеса „Възцаряването на Крума Страшний”. За да бъде по-убедителна ролята, която изпълнява, Панайот Волов взема няколко урока по фехтовка от Силаги. После се запалва, работи усърдно и сам, а след това предава наученото на свои връстници. Затова се смята, че тогава за първи път в България се заражда фехтовката, а Волов е първият български треньор.
Източници:
Възрожденският Шумен : По случай 165 години от рождението на апостола Панайот Волов и 140 години от Априлското въстание = Shumen in the Bulgarian National Revival Period / Състав. Милена Андреева, Маргарита Стилиянова, Димитър Стойков ; Прев. на англ. Георги Георгиев. – Шумен : Регион. ист. музей, 2016. – 51 с. : с ил. ; 20 см
Хараланова, Бета и др. Шуменци за Шумен : 199 био-библиографии / Бета Хараланова, Даниел Руменов, Стела Славчева. – В. Търново : Фабер, 2012. – 240 с. : с портр. ; 24 см