Някои го наричат патриарх на българската биология. За други е жрец на изобилието, защото един от проблемите, над които работи много години е повишаване добивите на селскостопанските растения чрез стимулиране на семената.
През първата половина на 20 век се развива една нова област, разкриваща възможности за направляване на жизнените процеси в клетката (стимулиране или потискане на нейния метаболизъм) чрез въздействия с химически вещества, различни физикални фактори, йонизиращи лъчи, естествени и синтетични витамини и хормони и т.н. Създател на тази област, известна в научната литература като учение за общоклетъчната стимулация, е българският биолог академик проф. д-р Методи Попов. Чрез многобройни опити върху едноклетъчни организми и семена, върху нисши и висши животни и растения, той разработва теоретичните основи на това учение и посочва конкретните пътища за приложението му в практиката на растениевъдството и медицината. С други свои проучвания по отделни въпроси на цитоморфологията, цитофизиологията, микробиологията и др. той прави редица оригинални открития с теоретично и приложно значение, които влизат в златния фонд на световната биологична наука и се цитират и днес в най-авторитетните ръководства, монографии и справочни трудове.
Изтъкнатият български учен академик Методи Попов е роден в Шумен на 29 април 1881 г. По-малък брат е на доктора по небесна механика от Сорбоната в Париж, известният математик академик Кирил Попов.
Бащата на видните учени, Атанас Попов, е буден човек. Освобождението на България го заварва в Цариградския затвор. Завърнал се в Шумен се заема с търговия. В Шумен се раждат децата му. Освен Кирил и Методи, той има и син Коста, който загива в Балканската война през 1912 г. Братята имат и сестра, която умира рано. Впоследствие семейството се мести във Варна. Търговията на бащата обаче не върви добре – той се разорява и обеднява.
Интересите на Методи Попов са разнородни, но най-много го влекат естествените науки. След завършване на средното си образование, Методи става начален учител. Спестява от скромната си заплата, за да може да следва. През 1899 г. е студент по естествени науки в София. За издръжката му помага и брат му Кирил, който по това време е също студент в София.
Методи говори четири езика свободно – руски, френски, английски и немски.
След завършване на Софийския университет, Методи Попов специализира в чужбина. Отначало се установява в Мюнхен. Насочва вниманието си върху проблемите на цитологията – наука за строежа и функциите на клетките в растителния, животинския и човешкия организъм. Прави блестяща разработка на докторската си дисертация, а по-нататъшната му изследователска дейност е поредица от бележити оригинални приноси. С тях той се утвърждава като един от създателите на формиращата се тогава нова биологична наука – цитофизиологията.
По-късно специализира микробиология в Берлин, Париж и Лондон. Стреми се да научи всичко в тази област от най-добрите европейски професори. По време на Балканската война през 1912 г., вече е доцент в Софийския университет, назначен е за бактериолог при армейската болница в Лозенград. Заболява от холера. Търсейки лекарство за болестта, той открива, че летливите и разтворими фракции на чесъна проявяват мощен убийствен ефект върху холерните вибриони.
По време на Първата световна война, проф. Методи Попов с чин майор, е главен бактериолог на армията. Работи в армейската бактериологична лаборатория в Скопие. От 1916 г. до 1923 г. той ръководи Катедрата по обща биология във Физико-математическия факултет на университета. Наред с лекциите по обща биология, той чете лекции и по сравнителна анатомия и паразитология, а студентите медици слушат лекциите му по хистология и ембриология.
Богата е научната и преподавателската дейност на Методи Попов. Известно време ръководи катедра по Обща биология и в Медицинския факултет. Бил е и декан на този факултет. Избиран е и за ректор на университета. Организира и ръководи Институт за стимулационни и биологични проучвания (1931-1943). Инициатор е за създаването на Института по биология на БАН и е негов пръв директор (1948-1954). За член на Академията е избран през 1947 г. Бил е председател и на Висшия медицински съвет (1950-1954). Член е на чуждестранни научни академии.
Академик Методи Попов оставя голямо научно наследство. Оригиналните му научни приноси по различни въпроси на общата биология, цитофизиологията, растителната физиология, антропологията, микробиологията и др. са отразени в над 180 публикации, включително университетските му курсове, монографиите му по стимулация и посмъртно издадената „Антропология на българския народ” – общо над десет хиляди страници на български, немски, руски, английски, френски ез. и т.н. Независимо от това дали потвърждават или опровергават резултатите на Методи Попов, тези трудове още повече развиват идеята за стимулацията на жизнените процеси и възможностите за приложението ѝ в растениевъдството и медицината.
Проблемите на наследствеността и расата също интересуват нашия учен. Въз основа на системни антропометрични изследвания, той научно доказва, че българите спадат към групата на славянските народи. Обявява се срещу теорията за „чистата раса”. И в тази насока пише няколко труда – „Поглед върху антропологията на българите и словаците”, „Наследственост, раса, народ: Расова принадлежност на българите”, „Антропология на българския народ” и др.
„Може ясно да се подчертае – пише акад. А. Хаджиолов в студията си „Методий Попов и неговото значение за световната и българската наука” (1958) – проникнал така дълбоко и в такъв размер в световната литература, утвърждаващ така безспорно способността на българския народ за научно творчество в най-трудни научни области, ние не сме имали поне в областта на природните науки…”
Академик Методи Попов умира на 19 април 1954 г.
22Източници:
Вълчанов, Вълчан. Академик Методий Попов / Вълчан Вълчанов. // Пробл. висш. образ., V, N 3, 1967, с. 52-56.
Вълчанов, Вълчан. Именит учен и общественик / Вълчан Вълчанов. // Славяни, N 5, 1981, с. 31.
Георгиев, Г. Ц. Бележит учен / Г. Ц. Георгиев. // Шуменска заря, N 40, 9 май 1991
Йорданов, Мишо. Братя Попови – гордост за Шумен : (На този ден в България) / Мишо Йорданов. // Шуменска заря, LXVI, N 97, 29 апр. 2009, с. 5.