Проф. Жеко Радев и развитието на българската геоморфология

Геоморфологията в България е сравнително млада наука. Нейното зараждане и развитие през първата половина на 20 век са тясно свързани с научната и преподавателска дейност на професор Жеко Радев. Той с право се смята за първия български учен – физико-географ и преди всичко геоморфолог, запознат много добре със състоянието на тази наука в Европа тогава.

Жеко Радев е роден на 31 юли 1875 г. в гр. Нови пазар. Произхожда от занаятчийско семейство. Основно и прогимназиално образование завършва в родния си град, след което през 1894 г. завършва Шуменското педагогическо училище. Няколко години учителства в родния си град, в Преслав и Върбица. През 1898 г. се връща в Нови пазар. Участва в протестите срещу десятъка и за това е уволнен.

През 1904 г. завършва философия и педагогика в Софийския университет. В университета наред със занятията си по педагогика и философия, слуша лекции по география, четени от проф. Анастас Иширков. Привлича го най-много физическата география и за да обогати знанията си, посещава лекциите по геология, четени от Златарски. Организира студентски клуб, обхожда родината във всички посоки. Любими негови планини са Пирин и Рила. За пръв път те биват проучени в морфоложко отношение от него. Една от първите релефни карти на България е картата на Шуменска област, направена от бъдещия учен още в студентските му години.

След завършване на Софийския университет е назначен за учител в Бургас, където събира материали за едно подробно проучване на града.

През 1906 г. е преместен в София като учител в Трета мъжка прогимназия и командирован за асистент по география в Софийски университет. През 1909 г. вече е редовен асистент и започва системна работа в областта на физическата география. Подпомогнат от проф. Иширков, Жеко Радев заминава за Берлин и в тамошния университет е на специализация при проф. Алберхт Пенк (1911 – 1914). Специализацията се оказва преломна за окончателното насочване на научните му интереси преди всичко към геоморфологията. През 1915 г. е избран за доцент, а през 1921 г. за извънреден професор. За редовен професор е избран през 1927 г. и като завеждащ катедра Физическа география. По време на 25-те си години преподавателска и научна дейност, той полага основите на физикогеографските дисциплини и съвременните специализации по геоморфология, климатология, хидрология, картография и др.

Жеко Радев е основоположник и председател на Българското географско дружество. Неуморим общественик, ръководещ строежа на Ректората и Университетската библиотека, доставя сбирки, книги за библиотеката. Работи и в Черноморския научен институт, където прави научни изследвания върху климата на гр. Бургас.

Автор е на: „Предмет и методи на географията” – 1919 г.; „Задачи и методи на геоморфологията” – 1926 г.; „Източна Стара планина и долината на р. Камчия” – 1926 г.; „Учебник по география за 4 прогимназиален клас” – 1912 г.; „Карстови форми в Западна стара планина” – 1913-1915 г.; „Географско положение, граници и големина на Българското царство” – написана за нуждите на Дирекция на статистика през 1925 г. като данните от нея се ползват 50 години след това; „Географска и етнографска България и нейните исторически граници” – 1926г.

Геоморфоложкото наследство на проф. Жеко Радев, оценявано само по броя на заглавията, не е голямо, но по обем на страниците, фактически материал, териториален обхват на изследване и проблемност то показва една завидна трудоспособност, целенасоченост и плодовитост.

Като преподавател Ж. Радев полага сериозни усилия да възпита и обучи редица географи, физико-географи и други природоизпитатели, които по-късно работят като геоморфолози, климатолози, картографи и учители. Той разработва първите лекции по геоморфология, климатология, хидрология и картография. Тези ръкописно написани лекции с голяма прецизност и много илюстрации вероятно Жеко Радев подготвя за учебник по физическа география, предназначен за студенти, но остават неотпечатани.

Професор Жеко Радев умира на 24 ян. 1934 г. в София от сърдечна недостатъчност.

12