Първият ни военен аташе генерал – майор Илия Димитриев

Началото на изграждането на апарата на военните аташета на България е поставено преди повече от 100 години. През юни 1891 г. е разкрита длъжност за военен аташе в Белград. Поради организационни причини тя се заема по-късно, на 13 декември от родения в Шумен майор Илия Димитриев.

Родоначалник на фамилията Димитриеви е видният шуменец хаджи Димитраки Хаджипанев. Неговите синове Андрей хаджи Димитриев и хаджи Панайот хаджи Димитриев са сред будните шуменски деятели през втората половина на XIX в. Вследствие на икономическото замогване на населението след края на Кримската война, се засилва желанието на шуменци да даряват в полза на общественото благо. Тази тенденция се запазва и засилва в началото на 20 в. Редица учреждения успяват да обогатят своят библиотечен фонд именно така. Някои дарители остават в историческата памет на града ни, други не добиват такава популярност. Сред дарителите на книги, останали в сянката на именити свои съграждани, са фамилия Димитриеви.

Илия Панайотов Димитриев е роден на 5 юли 1855 г. в Шумен. Той е племенник на Андрей хаджи Димитриев и е най-големият син на хаджи Панайот хаджи Димитриев. Получава завидно за времето си образование. В младежките си години още активно се включва в читалищния живот. Член е на читалищния театрален оркестър, който е под диригентството на Костаки Христов. Завършва и  Роберт Колеж в Цариград през 1876 г.

Веднага след завръщането си от Цариград, И. Димитриев се включва в читалищната дейност отново – член е на настоятелството на едно от най-старите читалища „Арх. Михаил“ (дн. „Добри Войников“) в периода 1876 – 1878 г. След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София през 1879 г. и Николаевската генерал щабна академия в Санкт Петербург, Русия през 1880-1883 г. Като младши офицер е зачислен в 4-та шуменска батарея.

През 1880 год. служи като ординарец на княз Дондуков-Корсаков и на първия военен министър генерал Петър Паренсов. На  30 август 1885 г. е произведен в чин капитан

През Сръбско-българската война е началник щаб на конния ескадрон, който е в състава на Търново- Сейменския отряд от Източния корпус. След войната през 1887 г. е произведен в чин майор. Остава да служи в генералния щаб. От 1891 г. до 1893 г. е военно аташе в  Сърбия. Това са години изключително трудни за нормализиране и изграждане на противоречията между двете държави. Точно в този период той прави предложение до военния министър за създаване на вестник „Военни известия“, като с право се счита за основоположник на военната периодика у нас.

През 1895 г. става началник на Пета бригада, а от 1897 г. се завръща в родния си град, за да оглави Четвърта бригада. От 1900 г. е началник на Домакинското отделение във Военното министерство. Длъжността му изисква да полага необходимите грижи за снабдяване българската армия с необходимото за предстоящата война. Старанията му не остават незабелязани и съвсем заслужено от 1901 г. Илия Димитриев е и с чин полковник. От 1909 г. е Главен интендант на Българската армия. Преди това е произведен в чин генерал – майор.

През Балканската е началник на Главното интендантство. Натрупал завиден опит, генерал – майор Димитриев през Първата световна война е началник на Тиловото управление на Първа армия и на тази длъжност той остава до края на войната през 1918 г. Година по-късно, 64 – годишен и  изтощен от трите войни, генералът излиза в запас.

В личен план, генерал майор Димитриев свързва живота си с Пенка Рачева, приятелка и съученичка на сестра му Еленка. Първото им дете е момче, което умира в ранна детска възраст. През октомври 1892 г. се ражда дъщеря им Василка. И тримата в семейството са възпитаници на американски образователни структури в Цариград.

Илия Димитриев е награден  с ордени „Св. Александър“ – IV степен, III степен, народен орден „За военна заслуга“ II и III степен, ордена „За заслуга“ на обикновена лента.

Умира на 15 юли 1932 г.  в София на 77 години.