Томбул джамия е забележителен паметник в Шумен, разположен в западната част на града. Джамията е една от най-големите мюсюлмански култови сгради на Балканския полуостров. Изградена е между 1740 и 1744 г. За това свидетелства надписът върху мраморна плоча, поставена над входа на молитвената зала. Сградата е известна още като Йени джамия, а също така и като Шериф Халил паша джамия, тъй като е построена с дарение на Шериф Халил паша, който заемал висока административна длъжност в Османската империя. В подкрепа на този факт са, преведените от М. Пенков, осем стиха на поета Ибрахим Намък, гравирани на мраморната плоча над входа на молитвената зала. В тях е посочено не само служебното положение на дарителя, но и това, че бил „помощник на служителя на възвишения религиозен закон” и се е занимавал с „важни верски държавни дела”.
Шериф Халил паша е родом от Шумен. Имал ислямско образование и бил включен в групата на поетите и учените около бележития велик везир Дамад Ибрахим.
За него има различни предания. В една легенда се разказва, че произхожда от Мадара. Бил буен юноша и баща му го изгонил с думите: „От тебе няма да стане човек”. След много години бащата бил доведен под стража в сарая при пашата. В него той познал сина си. „Е, станал ли е твоят син човек”, го запитал синът. „Паша си станал, но не и човек” – казал бащата, паднал от преумора и издъхнал. Тогава синът, за да го стигне с молитвите си към Аллах на оня свят, построил Томбул Джамия и още една, но по-малка в родното си село Мадара. Друга легенда разказва, че за да украси родния си град, Шериф паша решил да построи джамия, която по нищо не отстъпва на султанските в Истанбул.
Обикновено храмът е наричан Томбул джамия, заради купола си (от турски „tombul” – събран, дебел, топчест), т.е. издута, изпъкнала куполна джамия. Тя е дело на неизвестен български майстор. Изградена е от камък, пренесен от развалините на старите български столици Преслав, Плиска и Шуменска крепост. Някои от изследователите на джамията твърдят, че тя е модернизиран и преустроен по-стар мюсюлмански храм. Други смятат, че е изградена върху основите на християнска църква.
Унгарският пътешественик и изследовател Феликс Каниц пише за джамията: „Българите твърдят, че преди е била тяхна катедрала и че под мазилката се крие стара фрескова иконопис”. Съществуват и други факти за това: през 1999 г. при ремонт и пристрояване на източното едноетажно крило на сградата са открити надгробни християнски паметници. През 1905-1914 г. Рафаил Попов и Иван Моллов правят археологически проучвания в района западно от Томбул джамия и откриват данни за наличието на поселение от XII – XIV век на това място.
Храмът представлява комплекс от постройки, разположени в два двора. Централната сграда на джамията в основата на приземния си етаж има очертанието на квадрат, докато във втория етаж тази форма преминава в осмоъгълник и по-нагоре в окръжна основа, поддържаща купола покрит с оловни листа, а отвътре с формата на полусфера.
Молитвената сграда е централно-куполна с височина 25 м. Стените са изпъстрени с растителни орнаменти, геометрични фигури и арабски надписи. В повечето архитектурни форми преобладава модерният тогава турски барок. Залата поразява със своето великолепие и красота. Има 4 реда различни по големина и форма прозорци, като южните са остъклени с разноцветни стъкла.
Майсторът е постигнал чудесна акустика чрез вграждането на глинени гърнета. Вляво от джамията, в по-малък двор, се е помещавало началното училище. Вдясно е живописният аркаден двор, заобиколен от помещенията на медресето – духовното училище. Над него се издига библиотеката, съхранявала около 5 000 тома книги и ръкописи на арабски език, между които и ценен препис от „Географията” на арабския пътешественик Мохамед Ал-Идриси, сега съхранявана в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София.
Четиридесетметрово минаре отдалече напомня на посетителите за съществуването на тази красива архитектурна сграда. В средата на двора ѝ е разположен красив шадраван. Над входната врата на молитвената зала е поставена мраморната плоча, за която вече споменахме, с надпис на османотурски език, на която е упомената годината на строежа – 1744.
Изградена повече от десет века след епохата на Пророка Мохамед, Томбул джамия е средище на висока материална и духовна мюсюлманска култура. Тя е не само великолепно архитектурно творение, но тя е и бележит исторически паметник, който разкрива значението на град Шумен през средата на XVIII век.
Източници:
Добрев, Добрин Начев. Тайните на Томбул джамия : Въведение в практическата семиотика на културата / Добрин Начев Добрев. – Велико Търново : Фабер ; Национален изследователски институт Св. Йоан, 2010. – 192 с. : с ил. ; 23 см
Люлка на древна култура : Музеи и паметници на културата в Шумен и Шуменски окръг / Б. Хараланова и др. – София : Септември, 1979, с. 39-41 : със сн.
Малък сборник включващ публикации в някои сборници, списания и вестници от 1956 – 2001 г. / Венелин Иванов и др. – Шумен : ЮниЕкспрес, 2002. – 160 с. : с ил. ; 21 см