Куршун чешма

Според пътеписите на чужди пътешественици, минали през Шумен, през епохата на османското владичество градът е бил богат на бани, чешми и фонтани поради наличието на множество извори. Чешмите се отличавали с интересна архитектура и богата орнаментика. Трудно е да се посочи точния им брой, но в различни източници се срещат имената на Коджа чешме (Голямата чешма), Ага-баши чешмеси, Куршун чешме, Дерекли чешме, Ибрахим чешме, Синджирли бунар чешме (вероятно е имало кладенец) и др.

Куршун чешма е смятана за една от най-красивите. Изградена е през 1774 г. в квартал, който някога е бил оживен пазар и търговски център. Това е някогашната Козлук махала, намираща се в близост до южната порта Ага капъсъ на вътрешната крепост.

Чешмата е иззидана от бял варовиков дялан камък с богато орнаментирани стени. Първоначално е била покрита с оловни плочи, откъдето произлиза и името ѝ, от арабската дума „куршун”, означаваща олово. По обем и архитектурно оформление чешмата се възприема като сграда с дължина 7.20 м, висока 3 м и широка 2.20 м. Стряхата ѝ е дървена, издадена 0.90 м и заоблена в двата ъгъла.

На северната страна на чешмата е лицевата фасада, върху която е вградена мраморна плоча с надпис на османотурски език, където са посочени годината на построяване, имената на поръчителя – Абдул Хамид хан I, на автора на текста Кяни и на майстора Ечем хаджи Мехмед паша. Надписът е интересен и като свидетелство за красотата на османотурския поетичен език от това време – част от написаното гласи: „Какъв извор е това – подобен на райския извор, каква чешма е това – подобно на райска чешма. Постройката е прекрасна като рая, а водата по-скъпоценна от животворна вода.” Легенда разказва, че султанът решил да спре войните и проливането на кръв и затова наредил куршумите да се претопят и от оловото да се направят плочите за покрива на чешмата.