Шуменският безистен е една от най-старите обществени сгради. Издига се в старата част на града и представлява оригинална търговска и складова сграда от XVI в. Думата „безистен” е персийска и означава „покрит пазар”.
Безистенът се намира на около 150 м източно от Томбул джамия, на място, където около средата на XVI в. се е оформила така наречената Шейтанчаршия. Според някои изследователи сградата е построена от дубровнишките търговци през 1529 г. Според други е преустроена от тях през XVI в.
По план сградата има очертание на правоъгълник, ориентиран с дългата си ос на изток – запад. Тя е с размери 41.81 м на 22.90 м. Околовръстните зидове са с дебелина 1.40 м, изградени от дебели каменни блокове, донесени от руините на старите български престолни градове. Някои от тях са оцветени с розов оттенък, а други в светла охра. Върху лицевата им страна се забелязват орнаменти с растителни мотиви.
Малките отвори на прозорците, поставени в два реда внушават двуетажността на сградата, нейната непристъпност и монументалност. Вътрешността ѝ е разпределена на два етажа. Всеки е с централен коридор и множество отделни помещения. Това са били магазини, в които са се складирали и продавали сребърни и златни изделия, пъстроцветни сукна, колониални стоки.
През османския период сградата служи за керванджийски хан – Деве хан. Във военно време е използван за военен склад, както и за склад на турските тютюнопроизводители.
С отслабването на търговските връзки с Дубровник, през XVII в., Безистенът загубва значението си на оживено търговско тържище. Дълго време се използва като склад за тютюн. Откъм източната му страна е изградена банята Сонтур хамам.
По-късно в края на XVIII в. с развитието на Шейтанчаршия, занаятчийството и търговията отново съживяват тази част на града. През 1809 г. по времето на султан Махмуд, търговската сграда била основно ремонтирана и дадена под наем на търговци евреи и използвана отново за покрит пазар и търговски склад. След Освобождението до към 60-те години на ХХ в. е ползвана със същото предназначение. Към средата на XIX в. с разрастването на града на изток, търговското оживление се пренася в новите чаршии Кошир и Араста.
През 80-те години на XX в. Безистенът е ремонтиран и превърнат в търговски център, състоящ се от сладкарница, ресторант и магазини.
Днес, като архитектурен и исторически паметник, обединяващ в себе си елементи от изтока, запада и местната българска култура, той е неизползваем повече от десет години.
Източници:
Пеев, Здравко. Архитектурна хроника на Шумен и областта : 1955-2005 : Публикации за сгради, архитекти, строежи, проекти, становища, позиции, статии / Здравко Пеев. – Шумен : Юни експрес, 2005.
Хараланова, Бета. Люлка на древна култура: Музеи и паметници на културата в Шумен и Шуменско / Авт.-състав. Бета Хараланова и др. – 2. прераб. изд. – София : Септември, 1987 .