Геоморфологията в България е сравнително млада наука. Нейното зараждане и развитие през първата половина на 20 век са тясно свързани с научната и преподавателска дейност на професор Жеко Радев. Той с право се смята за първия български учен – физико-географ и преди всичко геоморфолог, запознат много добре със състоянието на тази наука в Европа тогава….
Един от пионерите на музейното дело в Шумен и Шуменския край е роден на 14 август 1876 г. в гр. В. Търново. Рафаил Попов завършва специалността „Естествена история” във Висшето училище в София през 1901 г. Още през студентските си години започва да изследва пещерите у нас. Прави системни разкопки и изследвания на Търновските пещери,…
Някои го наричат патриарх на българската биология. За други е жрец на изобилието, защото един от проблемите, над които работи много години е повишаване добивите на селскостопанските растения чрез стимулиране на семената. През първата половина на 20 век се развива една нова област, разкриваща възможности за направляване на жизнените процеси в клетката (стимулиране или потискане…
Потомка на стар, просветен и родолюбив род, Елисавета Карамихайлова се ражда и израства в семейство, чийто корени са от Шумен – град с богата духовна и материална култура. Карамихайлови са били голям и известен род в града, произхождащ от Яни Карагьозлу – търговец. На улица „Цар Освободител” се е намирал ханът с гостилницата и бакалницата…
Захари Величков Караогланов е роден на 24 юни 1878 г. в Горната махала на Шумен. Учи в основното Андрейково училище и в Шуменското трикласно училище, а след това във Варненската държавна мъжка гимназия. През учебната 1898/1899 г. учителства в с. Бряст, Никополска околия. На 12 септември 1899 г. Захари Караогланов е записан за студент по…
